Аленото цвете и бялото

„Скъпи Уилям,

Съжалявам, че трябва да го кажа, но ти грешиш. Известно време страдах от подуване и болки в стомаха, но те преминаха и месечният ми цикъл се възстанови, в което можеш сам да се убедиш, ако пожелаеш да ме посетиш.

С обич, Шугър.“

Тя чете и препрочита бележката и се вслушва в звуците, отекващи в главата й. Дали Уилям ще възприеме правилно написаното? Той очевидно е уплашен — дали ще приеме думите „както можеш сам да се убедиш“ като израз на желанието й да оспори думите му, или ще забележи еротичния намек, който е вложила в тях? Тя си поема дълбоко дъх, и си казва, че от всичко, което е написала, тъкмо тези думи трябва да успеят да постигнат желаната цел. Дали шеговитият тон би проличал по-ясно, ако вмъкне едно „за свое удовлетворение“ след „убедиш“? А може би прекалената закачливост няма да е подходяща, може би трябва да промени текста така, че да звучи увещаващо и успокояващо?

След секунди обаче тя решава, че е прекалено развълнувана, за да напише нещо друго, и че най-разумно ще бъде да предаде това писмо, преди да е направила някаква глупост. Така че сгъва бележката, излиза с накуцване в коридора, отива право до вратата на Уилям и пъхва листа под нея.

Следобеда гувернантката и ученичката посвещават на аритметиката, после Шугър проверява дали събитията от петнайсети век не са потънали вече в забрава, и се заемат с минералогия.

Часовниковите стрелки пълзят по циферблата, слънцето се измества и постепенно огрява картата на света. Слънчевите лъчи озаряват един къс от нея с формата на прозореца, части от пастелно-сините морета и есенните цветове на континентите засияват, други пък потъват в сянка.

Шугър е подбрала темата „минералогия“ съвсем произволно от „Въпросите“ на Мангнал — според нея предметът е безопасен, не буди никакви емоции, и ще задоволи нуждата на Софи от нещо подредено и осезаемо. Тя изрежда имената на основните метали, а Софи ги повтаря след нея: злато, сребро, платина, живак, мед, желязо, олово, цинк, калай, алуминий. Златото е най-тежко, калаят — най-лек, желязото — най-полезно.

Когато поглежда следващия въпрос, „Какви са свойствата на металите?“, Шугър е обзета от искреното желание да си беше подготвила урока предварително, и неволно изпъшква от раздразнение.

— Ще ми трябва малко време, за да преведа тези думи на разбираем за теб език, детето ми — обяснява тя, поглеждайки Софи, която е извърнала в очакване лице към нея.

— Те не са ли на английски, госпожице?

— Да, но трябва да ги направя по-простички, за да ги разбираш.

По лицето на Софи преминава сянка на обида.

— Нека опитам да ги разбера така, госпожице.

Шугър съзнава, че трябва да отклони предизвикателството с кротък, тактичен отговор, но не може да се сети какъв да бъде той. Затова започва да чете със сух, ораторски глас:

— Блясък, ковкост, тегло, проводимост, шупливост, разтворимост.

Настава кратко мълчание.

— Тегло означава колко са тежки, госпожице — казва Софи.

— Да, Софи — отвръща Шугър, обзета от разкаяние, готова да даде обясненията, които й убягваха преди. — Блясък — значи колко са лъскави; ковкост — дали могат да бъдат изковавани в желаните от нас форми; проводимост… — и аз не знам какво точно е това, ще проверя в речника. Шупливост означава, че по повърхността им има мънички дупчици, макар да звучи някак невероятно, когато говорим за метали, нали? Разтворимост…

Шугър затваря уста, забелязала веднага, че този неуверен, колеблив начин на преподаване никак не е по вкуса на Софи; вместо това тя прескача няколко страници и стига до мястото, на което госпожа Мангнал съобщава за откриването на неизчерпаеми златни залежи в Австралия, което дава на Шугър възможността да се отклони в разказ за някакъв беден златотърсач, който копаел твърдата земя, а семейството му гладувало и последната надежда ги била напуснала, когато един ден…

— Защо на света има толкова дълги думи, госпожице? — пита Софи, когато урокът по минералогия най-сетне приключва.

— Една дълга и сложна дума се равнява на цяло изречение, пълно с къси и лесни думи, Софи — отговаря Шугър. — Така се пести време — и хартия. — Съзнавайки, че детето не е убедено, тя допълва: — Ако книгите бяха написани по такъв начин, че всеки човек, без значение колко е млад, да може да разбере всичко, което е написано в тях, те биха били направо огромни. Ти би ли искала да прочетеш книга от хиляда страници, Софи?

Софи отговаря без секунда колебание.

— Бих прочела хиляда милиона страници, госпожице, ако всички думи в тях са думи, които разбирам.