Аллах ил Аллах!

След като сурата бе казана докрай, трябваше да помислим за най-наложителната работа. Наредих на Халеф да остане с двете жени там, където си беше, и слязох от моята камила. После предпазливо започнах да се спускам по доста стръмния склон на дюната. При всяка крачка затъвах почти до колене, но все пак бързо стигнах до първата могилка, намираща се по-нависоко от другите. Тя беше малко по-дълга от човешки бой. В единия й край съзрях пръстите на крак, обут в сандал. Наистина, бях убеден, че човекът вече не е жив, но се надявах да открия нещо, което би могло да ми подскаже що за керван е бил този и какви хора са го водили.

И така, започнах да разривам пясъка с ръце и за мое учудване установих, че пясъчният пласт, затиснал човешкото тяло, съвсем не бе толкова дебел, колкото си мислех. Бях си представял, че хора и животни са умрели от задушаване. Сигурно пясъкът ги беше връхлетял и затрупал като дебела тежка стена само за броени секунди, отнемайки им всяка възможност да дишат. Ала това мое предположение противоречеше на сравнително тънкия слой пясък, който скоро отстраних с ръце. Не можех да си представя, че това недотам значително количество пясък се е оказало достатъчно, за да задуши един як мъж.

Мъртвецът беше бедуин.

Младото му безбрадо и загоряло от слънцето лице се показваше от бялата кърпа, с която бе увил главата си. Беше облечен в бял хаик, под който се виждаше дълга долна риза от най-обикновен сив плат, която бе стегната около кръста само с едно неугледно въженце от камилска вълна. В него беше затъкнат дълъг двуостър нож.

След като изрових мъртвеца от пясъка, веднага разбрах, че смъртта не беше настъпила чрез задушаване, а несъмнено чрез силен удар в тила. На това място кърпата на главата му бе напоена с кръв, която беше проникнала и дълбоко в пясъка под нея.

Дали бе станал жертва на убийство? Или неговото животно се е спънало и паднало, а главата му се е ударила в някакъв твърд предмет, който е строшил черепа му?

Този въпрос навярно завинаги щеше да остане без отговор, защото, естествено, в случая и дума не можеше да става за разчитане на следи.

Повече по навик, придобит от Дивия запад, отколкото от предпазливост, аз разтворих ризата на мъртвеца и сложих дланта си върху сърдечната област.

Още в следващия миг трепнах и се отдръпнах назад — бях доловил съвсем лекото, но все пак забележимо движение на гърдите. Човекът изобщо не беше мъртъв, а бе изпаднал само в безсъзнание. Викът ми накара Халеф да се озове при мен. С обединени усилия завлякохме изгубилия съзнание човек горе на гребена на дюната. Там го предадохме на жените, за да се опитат да го върнат към живот.

После Халеф отново ме последва долу в падината, за да продължим започнатото търсене. Скоро разбрахме, че всяка помощ бе закъсняла за връхлетените от самума хора. Долу на самото дъно на падината потъвахме във финия като брашно пясък не само до коленете, ами и чак до кръста. Беше ясно, че и хора, и животни отдавна са умрели от задушаване, защото според преценката ми керванът беше затрупан поне от еднометров пласт пясък. Изключение правеше само едно-единствено място, намиращо се малко по-нависоко.

Навярно в предсмъртни конвулсии една джамала се бе търкаляла в пясъка и с краката си се бе освободила донякъде от пясъка, натрупан там на малко по-тънък слой. Точно това беше и мястото, откъдето нашето появяване бе прогонило лешоядите. По разкъсаните и окървавени крайници разбрахме, че грабливите птици бяха започнали вече своето ужасно угощение.

Точно там имахме най-големи изгледи да открием нещо, в случай че не предпочетяхме да изчакаме раненият да дойде в съзнание. Но тъй като бе твърде неясно кога щеше да стане това, сметнахме за по-уместно да продължим нашето издирване, и доколкото бе възможно да освободим джамалата от пясъка.

Вече споменах, че на въпросното място пясъкът не представляваше толкова дебел и плътен слой, както при другите могилки. Освен това в предсмъртната си агония животното бе свършило добра предварителна работа. Скоро разкрихме хълбоците и корема на джамалата, а веднага след това Халеф изненадващо извика:

— Машаллах, сихди! Пушки! Колкото щеш! И то европейски, каквито обикновено не се използват при нас.

Проправих си път през дълбокия пясък до Халеф и видях, че казваше истината.

Камилата беше натоварена с пакети, чието съдържание бе опаковано в рогозки от лико. Вероятно докато изплашеното животно се е търкаляло на земята, един от тях се беше разкъсал и разтворил и от него стърчаха цевите на няколко нови-новенички пушки. Както изглеждаше, бяха английско производство.

Значи това беше оръжейна доставка! Вероятно ставаше въпрос дори за незаконна търговия с оръжия! Това подозрение бе много близко до ума и заради необичайния път, който бе избрал керванът.

Но кой ли изпращаше пушките и за кого ли бяха предназначени?

Отговорът на този въпрос трябваше да се търси само в пясъка, разбира се, при условие, че изпадналият в безсъзнание човек не бе в състояние да ни даде каквото и да било обяснение.