Ангелиада

— Аз самият все още не вярвам — призна Коста, като търсеше в лицата им някаква следа какво наистина мислят за всичко това. — Но дори и интерпретацията ми да не е вярна, фактите са си факти.

— А аз вярвам. — Измъченото лице на Ханан изглеждаше замислено. — Толкова много други неща изведнъж намират обяснението си.

— Като ужаса на Ронион, когато навлязохме в системата — каза Чандрис. — Успял е да го почувства по някакъв начин.

— Да, Ронион — каза Ханан. — И други неща. Орнина, спомняш ли си какъв беше Джаар Хова, когато започна да лети?

— Беше много приятен човек — кимна Орнина. — Малко груб, наистина, но по душа свестен.

— Не ми се стори особено приятен, когато потърсих работа при него — промърмори Чандрис.

— Не, накрая изобщо не беше приятен — съгласи се Ханан. — Повечето от останалите също станаха отвратителни. Или просто неприятни или необщителни. Винаги съмм си мислил, че е от стреса и напрегнатата работа. А може би е просто защото са прекарали толкова много време близо до Ангелиада. Близо до цялото онова зло… — Той потръпна. — Е, какво ще правим?

— Първата ни стъпка е да докажем, че наистина съществуват такива неща като антиангели — каза Коста. — Да открием следи от тях, или още по-добре — да уловим някой.

— Ами пораженията върху нашия ангел? — попита Ханан. — Не можете ли да го използвате като доказателство?

— Не го използваме — каза Чандрис.

— Но…

— Не го използваме. — С тона си Чандрис категорично показа, че не приема никакви аргументи.

— Права е — подкрепи я Коста, леко учуден, че е заел нейна страна. От погледа, който му хвърли, си личеше, че и тя е учудена. — Освен всичко останало, той само доказва, че там нещо се случва. Трябва ни антиангел, за да покажем какво е това нещо.

— Добре — с внезапна решителност каза Орнина. — С какво можем да ви помогнем?

— Аз ще осигуря оборудването — каза Коста. — Поне така мисля. Но ми трябва кораб, за да го пренеса до Ангелиада.

— Това означава „Газела“ — каза Чандрис. — Така че искаме да започнете ремонта колкото е възможно по-скоро.

Орнина сви устни.

— Ще се опитам — колебливо каза тя. — Но стриктният ремонтен график на „Гейбриъл“ винаги е бил в рамките на фантастиката.

— Не ни трябва „Гейбриъл“. Ще се обърнете към някоя частна фирма. Аз ще осигуря парите.

Орнина я погледна. Премести погледа си върху Коста. После отново към Чандрис.

— И мога ли да попитам как?

— Напълно законно — увери я Чандрис. — Повече няма нужда да знаеш.

— Разбира се, че ще бъде законно — каза Ханан. — Знаем това. Добре де, това е твоята част. Ами аз?

— Ти ли? — намръщи се Орнина.

— Ами да, каква е моята задача?

— Да пазиш леглото и да се оправяш — каза Коста.

Ханан се надигна, или поне от врата нагоре. Останалата част от тялото му остана неподвижна.

— Я вижте какво — с пресилено достойнство заяви той. — Аз съм капитанът на „Газела“. А един капитан никога не се излежава, когато корабът му е натоварен е изпълнение на задача.

— Ханан… — почна Орнина.

— Предлагам компромис — побърза да се намеси Коста. — Имаме най-малко два дни работа по кораба преди да можем да тръгнем. Ханан, ако — ако — бъдеш добро момче и останеш тук да се лекуваш, ще си помислим дали да не те вземем с нас. Става ли?

— Така е по-добре — поуспокои се Ханан. — Нали знаете — мъдър стар капитан и прочее. Извор на знания и мъдри съвети…

— И допълнителен баласт — въздъхна Орнина. — Добре. Ще сключа договор с някой сервиз веднага щом започне работният ден.

— И ги накарай да се размърдат здравата — каза Чандрис. — Да използват всичките си работници. Ще се погрижа да им се плати всичко, което поискат.

— Чандрис…

— Там вече умират хора, Орнина — тихо каза Чандрис. — Трябва да спрем това. На всяка цена.

Ханан прочисти гърлото си.

— Всички ние? И ти ли, Джерико?

Коста събра кураж. Очакваше този въпрос от момента, когато им разкри кой е.

— Ако мислиш, че ще помогне, смятам да участвам и аз.

С крайчеца на окото си забеляза, че Чандрис трепна.

— Чакай малко — протестира тя. — Не можеш да го караш да постъпва така.

— Защо? — попита Ханан.

— Защото… — Колебанието ѝ продължи само част от секундата. — Защото ще накисне и нас, затова. Ще проследят връзката му с „Газела“ и никога няма да успеем да излетим.

— А може би ако се предам, всичко ще е наред — предложи Коста. — Ако успея да ги убедя за опасността, може да назначат официално проучване. С всичките си ресурси институтът ще открие антиангелите много по-бързо от нас.

— Ако ти повярват — възрази Чандрис. — Ти би ли повярвал на един саморазкрил се шпионин?

— Ако има доказателства, да. — Коста се чудеше защо ли продължава да спори в свой собствен ущърб.

Внезапно му хрумна нещо.

— Виж какво, няма нужда да го правя веднага. Мога да задържа още ден-два. Достатъчно време, за да успееш да се измъкнеш.

Изражението ѝ беше такова, сякаш току-що е получила незаслужена плесница.

— Това ли си мислиш? — тихо попита тя. — Че просто ме е страх за себе си?

Коста трепна и засрамено замълча. Едва сега за първи път, откакто я познаваше, видя в нея не мошеник, а една обикновена млада жена, която се мъчи да оцелее в един враждебен свят.