Ангелиада

— Не, разбира се, че не. Само си помислих…

Безпомощно погледна към Ханан.

— Хайде, извор на мъдри съвети — изръмжа Коста. — Малко помощ?

— О, не знам — замисли се Ханан. — Вие двамата сте много поучителна гледка. Както и да е, няма да ви предлагам да вървите оттук право в полицията. Както съвсем правилно отбеляза Чандрис, последното ни желание е да потънем в бумащини и бюрократични неразбории. Но! — Веждите му се вдигнаха. — Когато всичко това свърши и разполагаме с доказателството, ти наистина ще трябва да се разкриеш. Няма друг начин.

— Разбирам — каза Коста. — Искате ли да напиша самопризнанията си още сега?

— Не — каза Ханан и с явно усилие протегна ръка. — Но можеш да ми предадеш оръжието си.

Коста се изненада.

— Как успя да разбереш? — попита той, докато вадеше зашеметителя от джоба си и го поставяше на дланта му.

— Защото съм стар и мъдър капитан, разбира се — невъзмутимо отговори Ханан.

— Не му обръщай внимание, Джерико — намеси се Орнина и несигурно заразглежда оръжието. — Просто предполагахме. Колко опасно е това нещо?

— Предпазителят е спуснат. — Коста им посочи малкия превключвател. — Освен това е настроен на минимална мощност. Дори и да успеете неволно да стреляте, най-много да пораздрусате целта си.

— Добре. — Ханан се прозя. — Приключихме ли зи тази нощ?

— Поне що се отнася до мен — Коста погледна Чандрис. — Има ли още нещо?

Тя поклати глава.

— Предстои ми натоварен ден. По-добре да се върна на кораба и да поспя.

— Спи бързо — предупреди я Орнина. — Корабните сервизи отварят в шест сутринта и се надявам да докарам хора на „Газела“ в седем. Между другото, успя ли да направиш списък на повредите?

— Мога да ти го пратя тук.

— Да, ако обичаш. Ще спести време, ако им кажа какво точно трябва да се прави. — Погледът ѝ се плъзна изпитателно по лицето на Чандрис. — Знаеш ли, може и да успеем да намерим парите отнякъде другаде.

— Казах, че това е моя грижа. Ти само се погрижи да поправят кораба.

— Добре, скъпа — каза Орнина и се усмихна определено пресилено. — И умната. И за теб се отнася, Джерико.

— Обещаваме — каза Коста. — Хайде, Чандрис. Да действаме.

— Господин Върховен сенатор?

Форсайт се събуди със сепване и мускулите на врата му изкрещяха от болка. С известно неудобство откри, че се е излегнал на един от диваните на чакалнята на петия етаж на болницата и очевидно е заспал.

— Стресна ме, Зар — сърдито измърмори той и примигна, за да се събуди. Хоризонтът започваше да просветлява. Май беше проспал последните пет часа.

— Съжалявам, сър — извини се Пирбазари. — Добре ли сте?

— Разбира се — каза Форсайт и се намръщи, като забеляза напрегнатото лице на помощника си. — Какво е станало? Ронион?

Пирбазари поклати глава.

— Току-що пристигна приоритетно съобщение от Ухуру. Лорелей не отговаря.

Нещо сграбчи Форсайт за гърлото.

— Как така „не отговаря“?

— Изминали са дванадесет часа от изстрелването на последния куриер — каза Пирбазари. — Това означава, че следващият закъснява с шест часа.

А в системата имаше пет куриерски катапулта, всеки от които при необходимост би могъл да изстреля куриерските капсули.

— Възможно ли е планетарният катапулт да се е повредил и да не са могли да се свържат с останалите в астероидните пояси?

— Не е много вероятно — каза Пирбазари. — Съществуват шест отделни държавни предавателни системи до астероидите, плюс всички търговски и частни канали, които правителството може да използва при нужда. А стандартната процедура изисква да се прати каквото и да било в определеното време, пък било то и само съобщение, че системите са временно извън строя.

— Което означава, че всички катапулти са унищожени — изсъска Форсайт.

— Така изглежда — призна Пирбазари. — И то толкова бързо, че никой не е успял да изпрати предупреждение.

— Колко време означава това?

— Не повече от час. Може би час и половина, в зависимост от това колко напечена е била ситуацията.

— „Ситуацията“ ли? — озъби се Форсайт. — Това ли е приетият от ЕмОт термин за мирско нашествие?

— Не знаем дали това наистина е нашествие, сър — предупреди го Пирбазари. — Нито дали Мирът има нещо общо. Доникъде няма да стигнете с такива прибързани заключения пред командването на ЕмОт.

— Това е дело на Мира, не се и съмнявай — мрачно каза Форсайт. — Не зная как са го направили, но това е тяхна работа. Ако от ЕмОт още не са се сетили, значи са си сбъркали професията. Какво се предприема в момента?

— Ухуру е изпратил куриер до Лорелей преди четири часа да провери нещата — каза Пирбазари. — При последната ми проверка още нямаше вести от него.

— А когато отговори, съобщението пак ще отиде до Ухуру. — Форсайт вдигна сакото си от съседния стол и го навлече. — Къде е местният щаб на ЕмОт?

— В източния край на ловните докове. — Пирбазари тръгна на крачка след Форсайт към изхода. — От другата страна на стартовите чинии.

— Добре. — Форсайт бутна вратата и забърза по тихия коридор. — Искам още сега да изпратиш до Лорелей наш собствен куриер със сглобяем куриерски катапулт на борда.