Ангелиада

— Опитвам се да разбера дали е възможно да се отдели ангелът от йонната му обвивка. — Коста се чувстваше неловко. Притесняваше го човек с положение, опит и несъмнена репутация като Кахенло да го слуша внимателно. — Първоначално исках да проуча дали обвивката има нещо общо с ангелския ефект, но Язон твърди, че найй-вероятно ще се окаже задънена улица.

— Никога не подценявайте задънените улици — посъветва го Кахенло. — В най-лошия случай помагат да премислите нещата. А в най-добрия се оказват съвсем не толкова задънени, колкото изглеждат.

— Ще го запомня — каза Коста. — Мога ли да попитам какво е П/И експеримент?

— Разбира се. Не е никаква тайна — отговори Кахенло. — П/И означава променливо излагане. Продължителен тест на стабилността на ангелите.

— Само че не в смисъла на доктор Циарди — добави Джайаси. — Експериментът се основава на вариант на теорията „Акчаа“, разработен от доктор Кахенло. Вместо обикновен квант на доброто, ангелът се разглежда като съвкупност от множество кванти и самата частица е един вид праг на сътворението, а не абсолютен минимален размер, както предполага наименованието квант. В такъв случай ангелският ефект може да се обясни като бавно разпадане на съставните кванти в полета от добро, които пряко влияят върху намиращите се наблизо хора. Спестява доста главоболия при опитите да се обяснят теоретично механизмите за взаимодействието между ангела и човека…

Той спря и погледна Кехенло малко виновно.

— Извинявайте, доктор Кахенло. Прекъснах ви.

— Не се безпокойте. — Кахенло изглеждаше развеселена. — Правилото гласи, че ентусиазмът е ценен колкото двама или трима лаборанти. Както и да е, общият принцип е този, господин Коста. Тъй като всички теории предлагат едновременно и позитивни, и негативни решения, изглежда разумно да приемем, че може да има полета на злото — или на антидоброто, ако предпочитате които са в състояние да повлияят върху скоростта на разпадане на квантите на даден ангел.

— И точно тук се намесва П/И експериментът — вмъкна Джайаси.

— Именно. — Кахенло кимна. — Взехме четири наскоро уловени ангела и ги поставихме в коренно различни условия. Единият е затворен дълбоко под земята, на петдесет метра от всякакво човешко същество. Той ни служи за еталон. Вторият е в килията на осъден сериен убиец. Третият е у директор Подолак вместо онзи, който тя получи преди около пет години. А четвъртият е у едно едномесечно дете.

Нещо ледено мина по гърба на Коста.

— Едномесечно дете ли? — повтори той. — Имате предвид бебе?

— Да, това е терминът на лаиците — шеговито каза Джайаси. — Син на двама служители на института.

— Смятаме тестът да е една година — продължи Кахенло. — Ако ангелите действително абсорбират злото, тогава между четирите ще има видима разлика. Макар че все още не сме сигурни в какво ще се изразява тя.

— Разбирам — машинално каза Коста. Бебе. Бяха сложили ангел на едно бебе. Неизвестна, но реална сила… и бяха подложили на нея едно невинно и безпомощно дете.

— Разбира се, ще сме благодарни на всяко ваше предложение, ако изникне такова — каза Кахенло. — А господин Джайаси е прав — откриването на начин да се премахне йонната обвивка може да се окаже доста важно, когато се стигне до сравняването на ангелите.

Коста с усилие си наложи да не мисли за бебето и промълви:

— Да. Ще видя какво мога да направя.

— Добре. — Кахенло погледна часовника си. — Трябва да пристигнем всеки момент. Хайде, господин Джайаси, да подкараме това нещо.

— Внимание — разнесе се равният глас от говорителите. — Спирането на въртенето ще започне след три минути. Повтарям: спирането на въртенето ще започне след три минути.

Навел се глава до глава с Кахенло, Джайаси вдигна поглед от дисплея.

— Ще се справиш ли?

— Май вече му хванах цаката — кимна Коста.

Кахенло също вдигна глава, сякаш го забелязваше за първи път.

— Между другото, господин Коста, няма нужда да стоите тук, ако имате друга работа. Да гледаш как някой се бори с данните надали е най-интересният начин да прекараш следобеда.

— Всъщност вече обиколих кораба два пъти — отговори Коста. — Тук е най-интересно, доколкото забелязах.

— Кога успяхте? — примигна Кахенло.

— Преди около четиридесет минути.

Кахенло сви устни.

— Е, ще се уверите, че се оставям работата да ме погълне съвсем и не ставам за добра домакиня. Извинявам се предварително.

— Няма за какво — каза Коста.

— Както и да е. Да видим. — Тя се обърна към Джайаси. — Бяхме стигнали дотук…

Главите им отново почти се допряха и те потънаха в работата си. Известно време Коста ги наблюдава и постепенно започна мъничко да ги презира. И двамата бяха същински архетипи на учени. Затворени в кристалните си кули, погълнати от проучванията си до такава степен, че изобщо не забелязваха останалия свят. Толкова уверени в онова, което правят, че не позволяваха място за никакво съмнение в умовете си.

Така омаяни от ангелите, че бяха загубили всякаква представа за реалността.

Да поставят ангел на едно бебе! Колко време щеше да им трябва, за да го направят с всички бебета?