Ангелиада

Мускулите на Чандрис се напрегнаха и трябваше да положи усилие, за да не се обърне. Ако служителката я беше разпознала… ако зад нея се приближаваше човек от охраната… по-добре бе да изглежда безобидна и да се прави, че изобщо не осъзнава какво става. На рецепцията беше поставен декоративен кристал колкото юмрук. Тя се премести няколко сантиметра наляво, по-близо до него.

— … някой от изследователите не се съгласи да ви разкаже нещо допълнително.

— Би било чудесно — със спокоен тон отвърна Чандрис, без да сваля очи от нея. Все още можеше да е капан, но в такъв случай жената бе дяволски добра актриса. Чу стъпки зад гърба си. Небрежно се обърна…

И замръзна. Човекът, който я приближаваше, не беше от охраната.

Нещо много по-лошо.

Беше младият мъж от космодрума. Онзи, когото бе използвала, за да се измъкне от преследвачите си.

Тя бързо се извърна към бюрото, за да скрие лицето си. Ако я помнеше…

Помнеше я. Стъпките зад нея станаха колебливи и спряха. Чандрис не откъсваше поглед от лицето на жената; очакваше тя да започне да разбира, че нещо не е наред…

— Господин Коста, един член от екипажа на ловен кораб търси допълнителна информация за ангелите. Видях ви и си помислих, че може би ще се съгласите да ѝ отделите няколко минути.

— Разбирам — след кратка пауза отвърна мъжът зад нея. Нямаше грешка — това бе неговият глас. — Защо не? Госпожице?…

Чандрис стисна зъби.

— Чандрис — каза тя и се обърна.

Очите му сякаш дълбаеха в лицето ѝ, изражението му беше напрегнато и нервно.

— Да. — Той се обърна. — Елате.

Видимо напрегнат, той тръгна през фоайето към съседното помещение — нещо като малък салон. Чандрис вървеше след него и се чудеше защо го следва, вместо да се изпари още на мига.

Не че имаше особени шансове да се добере до изхода.

— Седнете, моля. — Коста ѝ посочи един незает ъгъл и се настани срещу нея.

— Благодаря. — Чандрис се огледа. Единствените изходи май бяха през фоайето и една необозначена врата, ако не се брояха няколкото високи и несъмнено бронирани прозорци.

— Е, значи днес сме в екипажа на ловен кораб, а?

— Всъщност да — отговори тя, раздразнена от тона му. — Толкова ли е трудно да се повярва?

— Да се повярва на вас? — изсумтя Коста.

Чандрис откачи телефона от колана си и му го подаде.

— Ловен сервизен док C-33. Корабът се казва „Газела“ и се ръководи от Ханан и Орнина Дейвий. Хайде, обадете им се. Чакам.

Коста бегло погледна към телефона.

— А може да се обадя на охраната?

Знаеше, че може да се справи с него. Ще стане (той също ще се изправи) и ще му нанесе бърз удар в корема с антената на телефона…

— Може би. Но няма да го направите.

— И защо сте толкова сигурна?

— Защото — тя го погледна право в очите — не ме предадохте на космодрума. Няма да ме предадете и сега.

Гледаше я втренчено. Но по стегнатите мускули на гърлото му Чандрис разбра, че е права.

— Ще отговоря на въпросите ви — рязко каза той. — Но когато излезете през тази врата, не искам да ви виждам никога повече. Ясно ли е?

Чандрис презрително сви устни. Типичен прекалил с книгите загубеняк, от онези, които предпочитат да извърнат поглед, вместо да се натъкнат на нещо неприятно.

— Съвсем. Всъщност интересува ме само дали ангелите могат да накарат хората да се обичат.

Челюстта му увисна.

— Какво да ги накарат?

— Да се обичат. Да не сте глух?

— Вие да не сте луда? — не ѝ остана длъжен той. — На пазара е пълно с парфюми афродизиаци. Ще ви свършат работа.

Чандрис с усилие се овладя. Беше попаднала на нещо, което бръщолевенето му не можеше да скрие. Само да успееше да го накара да заговори…

— Не ме разбрахте — каза тя, като се стараеше да говори колкото се може по-спокойно и с професионални достойнство. — Нека ви обясня. Както споменах, собствениците на „Газела“ се наричат Ханан и Орнина Дейвии. Двамата са брат и сестра, на около четиридесет години, и очевидно са работили доста години заедно. Както сигурно знаете, ловът на ангели е ужасно изтощителна работа, вследствие на която личностните различия между хората се изострят. Разбирате ли ме?

— Да — кимна той. Чандрис усети, че се хваща ни въдицата и влиза в схемата ученик-преподавател. Явно наскоро бе завършил образованието си, щом толкова лесно влизаше в крачка.

— Добре — продължи тя. — И така, през последните няколко дни забелязах някои много силни личностни различия между тях двамата — различия, които ми се струват напълно достатъчни, за да поставят взаимоотношенията им в напрежение. Но въпреки това те продължават да работят заедно, при това през по-голямата част от времето в пълна хармония. Възниква естествен въпрос — дали непосредствената им работа с ангелите има нещо общо с взаимоотношенията им.

Коста се намръщи, зареял поглед в нищото. Наистина се бе хванал на въдицата.

— Участвала ли сте в истински лов на ангели? — попита той.

— В два.

— Имаше ли някаква разлика в поведението им преди и след залавянето на ангела?

Чандрис се поколеба. Определено не искаше да казва на Коста за скрития ангел.