Ангелиада

— Язон? — внезапно попита той. — Колко ангели са необходими, за да се покрие целият Емпирей?

Джайаси отново вдигна глава.

— Ами, трябват ни ангели за всички политици от регионално ниво нагоре. След това за съдиите, шефовете на корпорациите, офицерите от ЕмОт, търговските служители…

— Ясно. Питам те за какъв брой става дума.

— Нямам представа — намръщи се Джайаси. — Докторе?

— Не знам точно. — Без да се обръща, Кахенло посочи съседния терминал. — Всичко трябва да е включено под заглавието Емпирейски ангелски експеримент.

Докато Коста открие съответната рубрика, алармата за предстоящата нулева гравитация започна да звъни. Докато намери информацията за сегашното състояние, въртенето на кораба почти бе спряло.

Оказа се по-зле, отколкото беше очаквал. Първоначалните предвиждания бяха за четиридесетгодишен период, през който да се достигне нужното количество ангели на глава от населението. Днес, едва осемнадесет години по-късно, изчисленията показваха, че ще са необходими само още седем години. Повече ловни кораби, по-добра защита, по-съвършени детектори, нововъведения в хиперпространствената мрежа… страници и страници графики, показващи как научният и технологичният напредък приближават целта. Досега бяха събрани осемнадесет хиляди ангела, а броят на новите растеше все по-бързо и по-бързо.

Коста спря, втренчен в една от графиките. Нещо в мозъка му прещрака. Беше изучавал подробно теорията за черните дупки — трябваше му за астрофизичната част на доктората му. Но ако графиката бе вярна…

Привързан в креслото, почти без да забелязва безтегловността, той се залови за работа.

— Е, какво мислиш?

— За Ангелиада ли? — малко раздразнен от прекъсването, Коста вдигна поглед от дисплея.

— За доктор Кахенло — каза Джайаси. — И за проекти ни.

— А. — Коста сви рамене и отново се обърна към компютъра. — Не зная. Всичко ми изглежда наред.

С периферното си зрение забеляза Джайаси да оставя писеца и да се завърта в креслото си.

— Добре, предавам се. Какво толкова интересно си намерил?

Коста се поколеба. Вече беше сигурен. Но дали да съобщи това на един емпиреец…

Разбира се, че трябваше. В края на краищата бе тук, за да ги спасява.

— Това — той обърна дисплея — е графика на броя уловени ангели на кораб за единица време, разделена на периоди от една година. Виждаш ли как тръгва нагоре през последните две години?

— Нищо ново. — Джайаси хвърли поглед към дисплея. — Имаше някои важни нововъведения в технологиите и сензорното оборудване…

— Взел съм ги предвид — прекъсна го Коста.

— Така ли? — Джайаси отново се вгледа в графиката, този път по-внимателно. — Е, в такъв случай може би се дължи на факта, че Ангелиада става по-малка. Нали знаеш — когато черната дупка намалява, тя става по-гореща и излъчва веществото си по-бързо. Да видим… — той посегна към клавиатурата. — По-високата температура би увеличила средното количество лъчения, в това число и повече ангели…

— Това също съм го взел предвид.

— Сигурен ли си? — намръщи се Джайаси.

Коста кимна.

— Изчислението е по-лесно, отколкото за технологичния напредък. Можеш и сам да провериш.

— Вярвам ти. — Известно време Джайаси гледаше дисплея и замислено мърдаше устни. — Интересно, и още как призна най-сетне той. — Каква е причината според теб?

— Не зная. Но със сигурност там става нещо странно. Нещо в хокинговия процес, което не се покрива от теорията.

— Ангелите не произлизат от хокинговата радиация — разсеяно възрази Джайаси, все още загледан в графиката. — Поне не пряко.

— Какво искаш да кажеш? — намръщи се Коста. — Мислех, че всички излъчвани частици са от хокинговата радиация.

— Явно това не важи за ангелите. — Джайаси сви рамене. — Класическият хокингов процес е създаване на приливна вълна от двойки частица/античастица, една от които напуска черната дупка, а другата се поглъща от нея, нали? Така че ако ангелите са негов продукт, щяхме да имаме и антиангели. А такива няма.

— Никакви?

— Поне никой не е откривал подобно нещо.

— Но щом не е от хокинговия процес, тогава какъв е механизмът? — Коста се почеса по брадичката.

— Теоретиците в западното крило се мъчат да дадат отговор на това вече двадесет години — насмешливо каза Джайаси. — Досега никое от обясненията им не е било достатъчно обосновано, за да издържи. — Той поклати глава. — Чудя се защо никой не е забелязал това.

„Защото сте като коне с капаци, когато стане дума за ангели.“

— Сигурно никой не се е сетил да погледне. Затова взимате хора като мен, които са в неведение за мълчаливо приетите аксиоми.

— Сигурно — съгласи се Джайаси. — Трябва да опишеш това и да го пуснеш в мрежата колкото се може по-бързо.

Сърцето на Коста се сви. За момент почти беше забравил кой е и за какво е тук. Сега всичко отново се стовари отгоре му като леден душ.

Той беше шпионин на вражеска територия. А от шпионите не се очаква да привличат вниманието към себе си, като публикуват бомбастични научни статии.

— Всъщност мислех си първо да поработя по-подробно върху въпроса — предпазливо каза той. — Искам да съм сигурен, че не си въобразявам.