Ангелиада

Беше толкова зле, колкото може да е само математическа статия. Ако емисиите на ангели не можеха да се обяснят от съществуващата обща теория, имаше само две възможности. Че или в теорията има пропуски, или ангелите не са естествен продукт на черната дупка.

Форсайт тихо изсъска. Знаеше, че малцина от останалите Върховни сенатори са прочели статията, да не говорим за разбирането на заключенията ѝ.

Но някои го бяха направили. Знаеше кои… и каква ще е първата им мисъл. Ако ангелите не бяха естествен продукт на черната дупка, тогава зад тях трябваше да има някакъв друг механизъм. Механизъм, който можеше и да не се нуждае от черна дупка, за да действа.

Механизъм, който би могъл да се възпроизведе и в лабораторни условия.

Форсайт остави чашата и извика биографията на автора. Беше учудващо кратка — само споменаваше, че Коста е постъпил в института преди месец и половина, след като е завършил университета Кларкстън в Кейрнгорм на Балморал. Нито дума за титли или други публикации. Най-вероятно просто наскоро завършил хлапак, извадил късмет да попадне на нещо незабелязано до този момент.

Но ако бе така, значи беше достатъчно умен, за да изолира механизма за производство на ангели…

Форсайт върна последната страница на статията. Коста се спонсорираше от фондация на Лорелей — дори да я беше чувал, той не можеше да си спомни нищо за нея. Очевидно малка фондация. Към статията имаше препратка към молба на Коста за правителствено финансиране на работата му.

Замисли се. След това извика файла с наредбите.

Петнадесет минути по-късно всичко бе свършено, Статията на Коста бе преместена от списъка с новините в затънтен научен файл, където имаше голяма вероятност да остане незабелязана от останалите Върховни сенатори. Молбата за правителствено финансиране бе открита, представена във файла за обсъждания и отхвърлена. А следващият куриер до Сераф щеше да отнесе официални заповед до Института за проучване на Ангелиада настоящата кредитна линия на Коста да бъде прекъсната за неопределено време.

За миг се поколеба върху последното и пръстът му увисна над бутона за изпращане. Ако най-лошите му очаквания се окажеха верни — ако този Коста не бе чак толкова умен, че да представлява заплаха — тогава отрязването на финансирането му щеше да е сериозен удар за хлапето.

Но ако…

Форсайт събра кураж и натисна бутона. Не можеше да рискува. Ако работата на Коста доведеше до създаването на изкуствени ангели, Емпирей щеше да бъде залят от тях. И ако това струваше научната му кариера… какво пък, Коста също можеше да се пожертва.

Освен ако…

Форсайт мислено се усмихна и извика друг файл. С малко късмет можеше да уцели два заека наведнъж.

„Бележка до Пирбазари: Искам неофициално проучване на Джерико Коста, понастоящем работещ в Институт за проучване на Ангелиада в Сераф. Повече внимание върху научните му способности. Особено внимание върху способностите му да решава проблеми. Докладвайте незабавно.“

С доволно сумтене той изчисти екрана и стана, като потрепна от болката в протестиращите мускули и стави, но и от напусналите го угризения. Ако Коста бе просто късметлия, щеше да възстанови кредитната си линия след не повече от седмица-две — нелошо за малко опит плюс кратка ужасяваща история за идиотизма на бюрократите, която да може да разправя на колегите и приятелите си.

А ако беше гений, щеше да се върне на Балморал или някъде другаде без средства и да остане също толкова безобиден. В крайна сметка сделката си беше съвсем честна. По-честна, отколкото би му предложил някой друг.

Вероятно по-честна, отколкото самият Форсайт би му предложил преди месец и половина.

Погледна часовника си. Беше късно и се чувстваше уморен, но трябваше да свърши още нещо преди да се прибере. Нямаше да му отнеме повече от час да монтира втората линия в тавана.

А и умората си е част от работата на един Върховен сенатор. Още едно от нещата, които бе научил от баща си.

19.

Коста прочете разпечатката два пъти. Беше смразен.

— Нищо не разбирам — промълви той.

— Аз също — призна директор Подолак. — Мога само да предположа, че някой в Ухуру е оплескал нещо. Може да са ви сбъркали с някой друг.

Коста се намръщи. Или пък не бяха го сбъркали. Мероятно някой на Ухуру бе проследил крехката кредитна линия до мирския компютър на Лорелей.

„Спокойно“ — нареди си той. Ако емпирейската служба за сигурност бе стигнала чак дотам, едва ли щяха да се задоволят само да му отрежат финансирането.

— Сигурно е станало точно това — съгласи се той. — И какво ще правим, докато онези на Ухуру оправят неразборията?

— Това е проблемът. Подолак сви устни. — Освен замразяването на сметката ви има нареждане да не ви се отпускат никакви държавни средства. И тъй като всички кредитни линии, с които разполагам, са правителствени…