Ангелиада

— По дяволите! — изръмжа той, ядосан на самия себе си. Той беше учен и засега това си беше чисто научен проблем. За последствията щеше да се погрижи друг. Ако имаше последствия.

Отпусна се на колене във все повече отслабващата гравитация и започна да прибира инструментите. И се мъчеше да се отърси от неясните си страхове.

21.

Докато Чандрис стигне до контролната кабина, гравитацията изчезна почти напълно. За нейно учудване Орнина бе сама, седнала на мястото на Ханан пред главния пулт.

— Къде е Ханан? — попита Чандрис и се насочи към креслото си.

— Не — тук, ако обичаш. — Орнина ѝ показа своето място. — Получихме сигнал за повреда на една от помпите на маневрените двигатели. Ханан отиде да види какво е станало.

Чандрис мрачно кимна. Още един признак, че „Газела“ се разпада.

— Имаме ли резервни части?

Орнина я погледна с шеговито изумление.

— Да не искаш да кажеш, че още не си научила наизуст инвентарния списък?

— Бях заета — с накърнено достойнство отвърна Чандрис. — До буквата „М“ съм — още не съм стигнала до „помпи“.

Орнина се усмихна.

— Имаме резервни части. Съвсем друг е въпросът дали ще успеем да ги монтираме преди да стигнем Ангелиада.

Чандрис сви устни.

— Е, ако се стигне дотам, можем да натоварим и Коста.

— Става ли?

— Поне знае от коя страна да хване ключа — сви рамене Чандрис.

Интеркомът иззвъня.

— Орнина? — разнесе се гласът на Ханан. — Би ли изключила захранването на верига AA-57-C? Трябва да се добера до свързващото звено и не ми се ще да се опържа.

— Дадено. — Орнина набра необходимата команда. — Готово, можеш да продължиш.

— Имаш ли нужда от помощ, Ханан? — попита Чандрис. — Мога да сляза и…

— Всичко е наред — увери я той. — Може да се оправи. Само ще отнеме малко повечко време, отколкото предполагах. Като стана дума за времето, стигнахме ли катапулта?

— След няколко минути — отговори Орнина. — Имат някакъв проблем с товарните кораби за станцията и ще се забавим.

— Типично — изсумтя Ханан. — Е, дръжте ме в течение.

— И ти се обаждай, ако ти потрябва помощ — добави Чандрис.

— Няма нужда, но благодаря все пак. — Интеркомът се изключи. Чандрис се обърна към Орнина…

И остана така. Лицето й…

— Добре ли си? — попита тя.

Орнина се обърна към нея. Опитваше се да изглежда спокойна както винаги.

— Чувствам се отлично.

Студена буца заседна в стомаха на Чандрис.

— Нещо не е наред с Ханан ли? Положението му влошава ли се?

— Няма друг начин — уморено поклати глава Орница. — Болестта му е дегенеративна. Дегенеративните заболявания по дефиниция се влошават.

— Тогава не трябва да остава там самичък. — Чандрис посегна към предпазните си колани.

— Не, недей — поклати глава Орнина. — Не можеш да му помогнеш. Вече не. Ти си част от семейството.

Чандрис я зяпна.

— Не разбирам.

— Аз също — тихо каза Орнина. На лицето ѝ отново се изписа болка. Сякаш нямаше нужда да се крие, след като бе казала толкова много. — Той си е такъв, Чандрис. С лекота би приел помощ от някой непознат, но никога от семейството или близките си приятели. Гордост, или някаква странна форма на отрицание, не зная точно.

Чандрис се замисли за деня, когато за пръв път бе стъпила на борда на „Газела“, като сравняваше изражението и думите на Ханан тогава и сега, по време на неотдавнашните им уроци. Замисли се за краткия разговор преди половин час, когато Ханан с готовност позволи на Коста да поправи филтъра.

— Затова ли не продавате втория ангел? — бавно попита тя. — За да сте сигурни, че ще си осигурите постоянен приток от непознати като мен, на чиято помощ да разчитате?

Погледът ѝ се спря върху по-възрастната жена.

— С тази разлика, че аз вече не съм непозната.

— Да, не си — призна Орнина. — За нас ти си много но-ценна, отколкото може да бъде един непознат.

— Да… само дето не мога да ви бъда от полза повече отговори Чандрис. Чувстваше се безсилна. — Много ценно, няма що.

— Познаваш кораба толкова добре, колкото и ние контрира твърдо Орнина. Очите ѝ горяха от собствения и безсилен гняв. — Ти си допълнителен чифт ръце — допълнителен чифт сръчни ръце, — а както е тръгнало, ще имаме нужда от тях, за да може „Газела“ да продължи да лети.

— О, чудесно! — извика Чандрис. — Аз ще продължи да летя с „Газела“ и същевременно ще натиквам гордостта на Ханан още по-дълбоко в калта.

Орнина насочи пръст към нея.

— Трябва да разбереш нещо веднъж завинаги, млада госпожице. Не си отговорна за приумиците, кусурите и изблиците на фалшива гордост на Ханан. Да, обидно му е да се чувства зависим от другите. Но реалността е такава и отричането ѝ само прави нещата още по-трудни за него самия и за хората около него. Рано или късно ще му дойде акълът в главата и ще го разбере, но това никога няма да стане, ако хората винаги отстъпват пред него. Разбра ли?

— Да — промърмори Чандрис.