Антихристът

— Всичко съвпада — не се съгласи Йоханес. — Не виждате ли? Сляп ли сте? Всичко е записано в „Откровението“ и предсказанията се изпълняват едно след друго! Нямаме много време! Светът се приближава към пропастта и никой не може да го спре!

— Светът прави това от петдесет години насам — вметна Бренер.

— Но никога не е било така! — Йоханес вдигна ръка, сякаш искаше да удари с юмрук върху масата, но не довърши движението си. — Нима не разбирате?! Всичко, написано в Библията, е вярно! Йоан ни го разкрива и думите му се сбъдват! Четете! „И падна от небето голяма звезда, която гореше като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори… и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.“ Ангелите започнаха да чупят седемте печата. Не някога, а сега. Александър и братята му са го знаели. Подготвяли са се за този момент. От векове насам.

— Това не им помогна много — подхвърли Бренер.

Йоханес подмина забележката.

— Явно не мога да ви убедя в нещо, в което не вярвате. Но ако сте честен към себе си, ще признаете, че съм прав. Отворете очите си! Кажете ми какво се случва по света и аз ще ви кажа къде е предсказанието за събитието в „Откровението на Йоан“. Дума по дума!

— Не познавам Библията така добре като вас, но предполагам, че за всяка ситуация някъде може да се намери подходящото предсказание. Йоханес наистина се ядоса.

— Какво става с вас, Бренер? Да не би да ви е страх, че мога да ви убедя?

— Престанете! — прекъсна ги Салид. Не го каза силно, но отново с онзи остър, тревожен тон, който накара и Бренер, и Йоханес да млъкнат. Бренер обърна глава и видя, че Салид отново е открехнал вратата и напрегнато се ослушва към коридора.

— Какво има? — попита той.

Салид му даде знак с ръка да мълчи, застина за две-три секунди неподвижно до вратата, после отново я затвори. Бързо се обърна, отиде до прозореца и лекичко разгърна пердетата.

— Какво става? — не се стърпя Бренер. — Нещо не е наред ли?

Салид съсредоточено се взираше към улицата. Бренер виждаше съвсем ясно профила на лицето му, но не забеляза никакво помръдване на мускул. След малко Салид се дръпна от прозореца.

— Нищо. Май съм се заблудил. Всичко е спокойно.

Това бяха само думите му. Изражението на лицето и жестовете му издаваха точно обратното. Той силно тръсна глава, постави показалеца на устните си и с другата ръка посочи прозореца зад гърба си. Бренер отвори уста да попита още нещо, но Салид му даде знак с ръка да не говори и продължи на глас:

— Изнервен съм и вече ми се привиждат призраци. Няма нищо чудно след всичко, което преживяхме.

Отиде до масата, извади от джоба си лист хартия и химикалка и бързо написа с големи букви:

ТУК СА. ЕДНА КОЛА НА УЛИЦАТА. СИГУРНО ИМА И ДРУГИ.

Бренер уплашено пое дъх през стиснатите си зъби, което накара Салид отново да махне с ръка.

— Трябва да поспим няколко часа — каза той. — Като съмне, ще намеря кола и ще напуснем града. А на хартията написа:

МОЖЕ БИ НИ ПОДСЛУШВАТ. ВНИМАВАЙТЕ!

— И къде ще отидем? — попита Бренер. Думите изненадаха и него самия, а Салид накараха да сбърчи чело. Бренер не можеше да каже защо попита. Играеше играта на Салид, но че можеше да я играе, изненада най-много него.

— За това ще помисля като излезем от града — отговори Салид и написа:

ДВАМА ИЛИ ТРИМА СА НА ПОКРИВА. ЕЛАТЕ С МЕН! ТИХО!

— Сега лягайте и спете! — продължи той. — Аз ще дежуря един час и после ще събудя следващия. — Бавно се приближи до вратата и със знаци подкани Йоханес и Бренер да го последват. Докато натискаше дръжката на вратата, каза: — Ще сляза до долу. Може да успея да изпрося от хазяйката още една чаша кафе. Не пускайте никого. Ще почукам три пъти.

Отвори вратата, излезе в коридора и извади оръжието си. Изведнъж се превърна в съвсем друг човек. Промяната стана толкова бързо, че изплаши Бренер повече от написаното преди малко. Не можеше да види лицето му, но Салид, който само допреди миг изглеждаше толкова жалък в смачкания и тесен костюм и с умореното си лице, изведнъж се превърна в мъжа, който целият свят познаваше и от когото се страхуваше. Наведе се леко напред, обръщайки се в полукръг наляво и надясно и всяко отделно движение излъчваше сила и бързина, от които Бренер потръпна. Нямаше какво да види, но затова пък почувства куп неща. Отведнъж осъзна, че никога досега не е стоял лице в лице с човек, по-опасен от него и си спомни бягството от болницата. Беше станал свидетел как Салид води битките си, но лошото зрение, а може би и шокът му бяха попречили да разбере наистина какво става. Чак сега разбра колко близо до смъртта са били лекарят и санитарят. Внезапно изпита страх от Салид.