Арена 13

— О, може да ни види, и още как. И може да мисли. Но това, което осъществява мисленето, е моделът. Той не притежава съзнание като нас… Някои хора смятат, че те се наричат „лакси“2, защото им липсва чувствителност и не осъзнават нещата, но това са куп глупости. Преди петстотин години майсторите в обучението по бойни умения създавали и настройвали бойни лакси, които имали съзнание — точно толкова живи и способни да съзнават, колкото ти и аз. Вече не можем да правим това. Това познание се е изгубило с течение на времето, за нещастие. Един лакс е по-бърз и по-силен от човек, но винаги помни, че не притежава чувствителност и съзнание, така че не се безпокой за това. Както и да е, момче, хайде сега да отидем да огледаме няколко арени.

Излязохме от избата и се качихме обратно по стъпалата. Когато излязохме на открито, трябваше да си пробиваме път през тълпата и почувствах тръпката на вълнението. Тайрън посочи нагоре:

— Над онзи таван се намира просторна кръгла зала. Там се оповестяват списъците, назоваващи участниците, които ще се бият. На това ниво подът е разделен на участъци като спици на колело на тринайсет бойни зони — обясни той. — До всяка се стига от коридора, разположен зад външните стени.

Беше трудно да чувам какво казваше Тайрън. Не само че хората ни блъскаха и крещяха, за да бъдат чути, докато минаваха: сега се носеше и далечен рев на скандирания и насърчителни възгласи, и нещо, което звучеше като постоянно, ритмично биене на барабан.

Тайрън ме въведе в първата зона и видях, че всяка от спиците беше на две нива. Под нас се намираше дървена кабина без прозорци, отворена отгоре. Зрителите стояха отгоре, гледайки надолу към действието.

Присъединихме се към разнородната тълпа от хора, блъскащи се да си намерят място на наклонения зрителен балкон. Онези точно отпред бяха притиснати силно към металните предпазни перила; струваше ми се, че са изложени на съвсем реален риск да си счупят ребрата или нещо още по-лошо. Радвах се, че Тайрън, изглежда, беше доволен да остане отзад.

Почти всички зрители бяха мъже. Бяха груби и шумни, крещяха неприлични думи и плюеха долу на арената под нас. Приливи на гняв или вълнение преминаваха през тълпата, сякаш тя беше огромен звяр с безброй гърбове, но микроскопичен ум.

Тайрън ме застави да погледна надолу, отвъд зрителите.

— Там е действието, момче.

Малката квадратна арена отдолу едва ли беше много повече от десет на десет крачки. В очертанията й видях две огромни, тромаво движещи се фигури, облечени в груби бронзови доспехи. Сблъскаха се с диво вкопчване и размахване на ръце, като блъснаха главите си една в друга и изреваха силно.

— Можеш да припечелваш добре тук на Арена 1 — каза Тайрън, крещейки в ухото ми. — Някои от моите възпитаници се съсредоточават само върху настройването на създания като тези. Така че, ако притежаваш необходимия ум, няма нужда дори кракът ти да стъпва на Арена 13. Защо да не оставиш лаксите да го правят вместо теб? На всички други арени лаксите се бият помежду си. Хората изобщо не се замесват. Само на Арена 13 човек рискува живота си.

Двете биещи се фигури долу бяха създания като онова, което току-що бяхме разгледали в избата. С длан върху ръката ми, Тайрън ме поведе надалече от зрителския балкон и обратно в дългия криволичещ коридор. Тръгнахме по посока на часовниковата стрелка, минавайки покрай отворените врати, които водеха към други арени.

— Следвай движението на часовниковата стрелка — каза ми Тайрън. — Докато обикаляш, всяка арена представлява по-високо ниво на умения. Новаците в тази игра започват, като използват лакси на най-ниското ниво. После постепенно се издигат. Някои така и не успяват — или не искат да успеят, — но най-добрите стигат до Арена 13, където се използва бойният метод Тригладиус. — Сега гласът му беше почти шепот. — „Тригладиус“ е древна дума, която означава „три меча“. Освен в официални случаи, всички го наричат просто „Триг“.

Баща ми беше обяснил какво включват боевете на Арена 13. Всъщност беше ми се струвало, че почти не спира да говори за това чак до трудните, ужасяващи месеци преди смъртта си, преди повече от три години.

Един участващ в схватката човек стоеше зад три лакса — познати като три-глад в позиция, наречена „маг“, докато съперникът му бе отбраняван само от един лакс, в така наречената позиция „мин“. Не изглеждаше честно, но така се правеше. Очевидно беше много по-трудно един да победи тримата и следователно шансовете винаги бяха против боеца в позиция „мин“. Тук се намесваше залагането. Ако заложиш на него и той спечели, ти също печелиш — много пари.

Знаех, че баща ми е бил „мин“ боец. Нужно беше голямо умение и бързина, за да спечелиш от такава позиция, така че аз също исках да правя това. Исках да бъда най-добрия.

Най-накрая Тайрън отвори една врата и аз си поех дълбоко дъх, когато влязохме вътре.

— Пристигнахме.