Арена 13

— Това са някои от лаксите, които притежавам — каза Тайрън и посочи към пейката. — Използват се от бойците на Арена 13, които работят с мен.

Почувствах се глупаво. Разбира се, че бяха лакси. Въпреки това ме завладя силно усещане за безпокойство. Видях, че някои бяха покрити с чаршафи, но Тайрън ме поведе към един, който беше облечен в пълни доспехи. Лежеше по гръб, с ризница от метални брънки, шлем, маска и бронирани плочки на раменете, ръцете, гърдите и коленете.

В Мипосин бях срещал хора, които, подобно на баща ми, бяха работили в Гиндийн и се бяха сблъсквали с лакси. Техните описания обаче не ме бяха подготвили за онова, което ме смути най-много: вонята на създанията.

Усещаше се отблъскваща смесица от различни миризми: животински мирис, който ми напомняше за мокро куче, заедно с гниеща растителност и плесенясала слама. Долавяше се също и слаба воня на изпражнения. Зачудих се какво ли ядяха лаксите и дали някога ги миеха. Имаше толкова много неща, които не знаех.

— Това е симулакрум1, но всички използват съкращението „лакс“. Това е същество, създадено по образ и подобие на човек. Плътта му е сходна с нашата: ще потече кръв, ако го порежеш, и ще му стане синина, ако го удариш, но умът му е много различен. То не осъзнава нещата, както ги осъзнаваме ние. Информацията и изпълнението на действията му се осъществяват чрез кодиращия език, наречен Ним — език, контролиран от хората.

Повечето от това, което Тайрън ми разказваше, бяха неща, които вече знаех, но слушах внимателно, жадуващ дори за най-малкото късче ново познание.

— На боец в човешки образ не се позволява да носи доспехи на арената — продължи Тайрън, — но лаксите са различни. Тук все още липсва една малка част от доспехите, виж…

Лаксът имаше набит мускулест врат, а на мястото, което Тайрън посочи сега, видях вертикален процеп в голата му шия: раната беше в наситено пурпурен цвят, който изпъкваше на фона на бялата кожа.

— Това е гърленият прорез — и там се съдържа вдлъбнатата плоскост, която се вмества в него… — Тайрън се наведе и вдигна голяма яка. Плю върху тясната метална пластинка и внимателно я вмести в прореза на гърлото на създанието. Докато той правеше това, лаксът нададе дълбок стон, идващ отнякъде в корема му.

След като това беше направено, Тайрън намести с щракване яката около широкия врат. Все още имаше процеп, където можеше да се промуши острие, но сега той беше защитен от метална обвивка.

— Сега процепът се поддържа леко отворен, за да поеме острие — обясни Тайрън. — Благодарение на онази метална обвивка, плътта не може да бъде срязана. Обикновено се получава само незначително натъртване. Металът предпазва меката плът и улеснява чистото вмъкване. Разбира се, пластината се размества и донякъде притиска гърлото, причинявайки неудобство на лакса. Повечето хора смятат, че това го изпълва с по-силно нетърпение и желание да се стреми към лесна победа. Тази част от бронята винаги се прикрепя последна — и се сваля първа. Когато в пластината на гърлото се вмъкне острие, то довежда до пълно спиране на нервната система на победеното създание. Наричаме това „изключване“ — но за един лакс това не е смърт, както би било за човек. Изваждаш острието и, чрез ордум, един лакс може да бъде върнат в съзнание, готов да се бие отново.

Въпреки безпокойството си си помислих, че ще трябва да свикна да работя със създания като това, ако исках да се бия.

Сега Тайрън постави разтворената си длан върху металната броня, която покриваше челото на съществото.

— Събуждане! — заповяда тихо.

Лаксът се надигна и седна внезапно, протягайки дългите си ръце като човек, който се събужда от сън. Пое си дълбоко дъх и зад тесния хоризонтален процеп на бронята, покриваща лицето му, очите потрепнаха бързо. Създанието изглеждаше заплашително и сърцето ми подскочи — открих, че отстъпвам назад. За щастие, не мисля, че Тайрън забеляза, защото все още беше съсредоточен върху лакса.

— Самопроверка! — нареди рязко той. — Сега дадох указания на лакса да се заеме с проверяването на собствения си ум и тяло; изпълнява сложните насоки, които му дават нужните умения, за да се бие на арената.

Кимнах — макар че всъщност не разбирах всичко, което Тайрън казваше. За пръв път, откакто бях напуснал дома си, се почувствах стреснат от предизвикателството, което си бях поставил. Изражението на лицето ми очевидно ме издаде, защото Тайрън се усмихна.

— След време новобранците се научават да задават модела, но за начало работят с лакси, които вече са били настроени и обучени.

— Може ли да ни види? — попитах нервно, изучавайки потрепващите очи на съществото.