Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

Изтекли десет минути, преди аплодисментите да затихнат дотолкова, че да се чуе отново гласът на консула. Тогава той скочил възбудено, за да съобщи, че са се върнали посланиците, които били пратили при мен от името на Сената: те разказали как не съм бил в състояние да се отзова на повикването на Сената и как съм обяснил, че принудително съм отведен в лагера на преторианците. Тази вест извикала ужасено смайване и объркване сред сенаторите, последвали я остри пререкания, в резултат на които моят приятел Вителий предложил да се повика цар Ирод Агрипа: Ирод, бидейки външен човек, но дълбоко свързан с политическите събития в Рим, и човек с голям авторитет както в Запада, тъй и в Изтока, можел да им даде подходящ съвет. Някой подкрепил Вителий, като изтъкнал, че Ирод се ползува с влияние пред мене, че е уважаван от преторианците и че в същото време е благоразположен към Сената, сред чиито членове има много лични приятели. И тъй, изпратили човек да помоли Ирод да се яви час по-скоро. Смятам, че сам Ирод си е уредил тази покана, но все пак не съм сигурен. Във всеки случай той не изявил нито голяма готовност, нито нежелание да се яви. Пратил един слуга да слезе долу и да съобщи на вестителя, че ще се приготви след няколко минути, но че в момента моли за извинение, защото не е облечен и е в спалнята си. Скоро слязъл, ухаещ много силно на един особен ориенталски парфюм, наречен пачули, за което много го подкачаха в двореца: разправяха, че този парфюм оказвал неустоимо въздействие върху Киприя. Калигула, всякога щом усетеше, че Ирод се е пръскал с него, започваше да души и казваше:

— Ироде, ах ти, верен съпруже! Как умееш да разгласяваш брачните си тайни!

Както разбирате, Ирод не е искал да се знае, че е прекарал толкова дълго време на Палатинския хълм, иначе биха го заподозрели в пристрастие. Той всъщност напуснал двореца преоблечен като слуга, размесил се с тълпата на Форума и току-що се бил прибрал у дома си, когато пристигнал пратеникът. Употребил парфюма за алиби и изглежда, че му повярвали. Когато пристигнал в Храма, консулите му обяснили как стоят нещата, а той се престорил на изненадан да научи, че аз съм провъзгласен за император и взел надълго да ги увещава, че е неутрален по политическите въпроси на града. Заявил, че не е друго освен съюзнически цар и най-верен приятел на Рим и че би желал да си остане такъв, ако му разрешат, все едно какво ще е управлението.

— Въпреки това — рекъл, — понеже виждам, че се нуждаете от съвета ми, готов съм да говоря откровено. Републиканската форма на управление ми се струва, при дадени обстоятелства, нещо много ценно. Бих могъл да кажа същото за една умерена монархия. Едва ли някой ще може, според мен, да твърди категорично, че едната форма на управление е съществено по-добра от другата. Доколко ще е подходяща всяка от тези форми, зависи от темперамента на народа, от способността на управника или управниците, от географската площ на държавата и тъй нататък. Само едно основно правило е задължително и то е следното: никой разумен човек не би дал и толкова (тук той щракнал презрително с пръсти) за каквото и да е управление, все едно дали ще е демократично, плутократично, аристократично или автократично, което не би могло да разчита на вярната подкрепа на военните сили на държавата, която то желае да управлява. И тъй, уважаеми сенатори, преди да започна да ви предлагам каквито и да били практични съвети, ще трябва да ви задам един въпрос. Въпросът ми е: имате ли подкрепата на армията?

Виниций скочил да му отговори.

— Цар Ироде — викнал той, — градските кохорти са ни верни до последния войник. Тук, сред нас, тази вечер виждаш и тримата им командири. Освен това имаме на склад много оръжия, както и големи парични суми, с които да заплатим на другите войски, които ще се опитаме да съберем. Сред нас има мнозина, които биха могли да организират войскови дружини от личните си домашни роби и с радост ще им дарят свободата, щом те изявят готовност да се бият за Републиката.

Ирод демонстративно закрил уста с ръка, тъй че всички да видят как се опитва да потули усмивката си.

— Приятелю мой Виниций — казал той, — съветът ми за това е: не го правете! Представяте ли си каква комична гледка ще представляват тези ваши носачи, пекари и теляци, опълчени срещу преторианците, най-добрата войска в империята? Споменавам преторианците, защото ако и те бяха на ваша страна, сигурно щяхте да ми го кажете. Ако си мислите, че ще превърнете роба във войник само като му вържете един щит на гърдите, като му пъхнете в ръката копие, като му окачите меч на кръста и му речете: „Хайде сега, върви да се биеш, момчето ми!“ — не, повтарям ви, не го правете!

А после се обърнал към Сената като цяло.