Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

— Уважаеми сенатори — казал, — съобщавате ми, че преторианците са обявили за император моя приятел Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, бившия консул, преди първо да поискат вашето съгласие. Разбирам също, че преторианците са изявили известно колебание да му разрешат да се отзове на поканата ви да присъствува на това заседание. Но разбирам също, че съобщението, което му е изпратено, не произлиза от всички ви като институция, а от една неофициална политическа фракция от трима-четирима сенатори; и че само малка част от възбудени войници — с ни един офицер между тях — са били край Тиберий Клавдий, когато съобщението му е предадено. Може би ако друго посланичество отиде при него сега, със съответния авторитет, офицерите в лагера на преторианците ще го посъветват да го приеме с уважението, което заслужава, и ще усмирят празничното настроение на своите войници. Предлагам ви онези същите двама народни трибуни, а и аз съм готов, ако поискате, да отида с тях и да присъединя гласа си към техните — най-безпристрастно, разбира се. Смятам, че имам достатъчно влияние пред моя приятел Тиберий Клавдий, когото познавам от юношество — учихме заедно при същия почитан учител, — и достатъчно тежест пред офицерите от лагера — чест гост съм на трапезата им, — а освен това, нека ви уверя, уважаеми сенатори, достатъчно много държа на доброто ви мнение за мен, за да съумея да уредя нещата задоволително за всички заинтересовани групи.

И тъй, около четири часа в същия този следобед, докато поглъщах закъснелия си обяд в трапезарията на командирите в лагера на преторианците, а всяко мое движение се следеше безмълвно и отблизо, макар и с уважение от заобикалящите ме, влезе един офицер с вестта, че е пристигнало посланичество от Сената и че цар Ирод Агрипа, който също дошъл с тях, искал първо да поговори с мен насаме.

— Доведете цар Ирод тук — нареди старият офицер. — Той е наш приятел.

Ирод влезе. Поздрави всеки от офицерите по име и тупна един-двама от тях по гърба, а сетне се приближи до мен и ми се поклони най-тържествено.

— Смея ли да поговоря с теб насаме, Цезаре? — запита ме усмихнат.

Смутих се, като ме назова Цезар, и го помолих да ме нарича със собственото ми име.

— Как, та ти ако не си Цезар, не знам кой друг ще е — отговори Ирод и цялата стая се разсмя с него. Той се извърна.

— Любезни приятели — каза им, — благодаря ви. Но ако бяхте на това заседание на Сената днес следобед, тогава щяхте да имате на какво да се смеете. Никога през живота си не съм виждал подобна тълпа от оглупели ентусиасти. Знаете ли какво си мислят? Мислят си, че всъщност ще подхванат гражданска война и ще ви извикат вас, преторианците, на бой, в който ще им помагат не други, а градските кохорти и може би един-двама от стражите, както и собствените им домашни слуги, маскирани като войници, под командата на гладиаторите от амфитеатъра! Бива си го, нали? Всъщност онова, което съм дошъл да кажа на императора, мога да го кажа и пред вас. Сега му изпращат посланичество от народни трибуни, защото, нали разбирате, сред тях няма нито един, който да се осмели да дойде: ще поискат от императора да се подчини на авторитета на Сената и ако не пожелае, тогава просто ще го заставят. Какво ще кажете на това? Пристигнах с тях, след като обещах на Сената, че ще дам на императора най-безпристрастен съвет. И сега смятам да удържа на думата си.

Той се извъртя рязко и отново се обърна към мене:

— Цезаре, съветът ми е: бъди суров с тях! Стъпчи червеите и ги гледай как се гърчат.

Отвърнах ядосано:

— Приятелю цар Ироде, ти, изглежда, забравяш, че аз съм римлянин и че дори властта на императора зависи по закон от волята на Сената. Ако Сенатът ми е изпратил съобщение, на което мога да отговоря учтиво и покорно, не ще пропусна да го сторя.

— Прави каквото знаеш — отвърна Ирод с пренебрежителен жест, — но от това те няма да се отнесат по-добре с тебе. По закон ли, казваш? Аз естествено би трябвало да се преклоня пред по-големите ти познания на историк, но нима думата „законно“ има днес някакво практическо значение?

После въведоха двамата народни трибуни. Те повториха онова, което Сенатът им бе заръчал да ми кажат, в някакъв зазубрен и неубедителен дует. От мен се искаше да не върша нищо насилствено, а да се подчиня без никакви колебания на властта на Сената. Напомняха ми за опасностите, от които и те, и аз сме се измъкнали по време на покойния император, и ме умоляваха да не предприемам никакви действия, които биха причинили нови обществени бедствия.

Изречението за опасностите, от които и те, и аз сме се измъкнали по времето на Калигула, беше повторено общо три пъти, защото отначало единият сгреши, а сетне другият се опита да му подскаже, после пак първият го повтори от самото начало. Обадих се малко насмешливо:

— Да, този стих съм го срещал и преди — и цитирах ония Омирови ритми, които се срещат тъй често в „Илиадата“:

За радост дан от нас смъртта не взе —
другарите ни свършиха по-зле.