Аз преди теб

- Е, поне няма опасност от сексуален тормоз -пошегува се татко.

- Бърнард! — смъмри го мама.

- Само казвам каквото си мисли всеки. Май не можеш да искаш по-добър шеф за приятелката си, а, Патрик?

Патрик го удостои с усмивка. Беше зает да отбива опи-тите на мама да му сипе още картофи. Този месец бе на диета без въглехидрати, готвеше се за маратона в началото на март.

- Може да се наложи да учиш езика на глухонемите. Тъй де, щом човекът не говори, как иначе ще разбираш какво иска? - Тя не ми каза, че не говори, мамо. - Всъшност не можех да си спомня какво беше казала госпожа Трейнър. Още бях донякъде в шок, че съм получила работата.

- Може би говори с помощта на някое устройство.Като

оня, учения. От „Семейство Симпсън”.

- Копеле - обади се Томас.

- Не го наричай така - смъмри го татко.

- Стивън Хокинг - намеси се Патрик.

Мама изгледа първо Томас, а после и баща ми.

- Ти си виновен - каза тя. Погледът й беше остър като нож. - Ти го учиш на лоши думи.

- Не съм аз. Не знам откъде го е чул.

- Копеле - повтори Томас и погледна право към дядо

си.

Трина направи физиономия.

- Сигурно ще изперкам, ако ми говори през онова апа-ратче. Представяш ли си? - И продължи с хриптящ глас: -Дай ми чаша вода.

Умна, но не и достатъчно, че да не й надуят корема, както мърмореше татко понякога. Беше първият член от семейството, който учеше в университет, но раждането на Томас я принуди да напусне в последната година от следването. Мама и татко още таяха надежди, че един ден Трина ще ни направи богати. Или че ще работи на някое място със секретарка, която не седи зад гише. И двете възможности ги удовлетворяваха.

- Защо си мислите, че като е в инвалидна количка, трябва да говори неразбираемо? — попитах.

- Ще станете доста близки. Сигурно ще трябва да му бършеш устата и да му даваш да яде и да пие.

- Е, и? Не е висш пилотаж.

- Казва жената, която слагаше памперсите на Томас от обратната страна.

- Само веднъж.

- Два пъти. И ги смени всичко на всичко три пъти. Взех си малко зелен фасул, за да изглеждам по-бодра,

отколкото се чувствах.

Но още докато бях пътувала с автобуса към къщи, в главата ми се бяха въртели същите мисли. За какво ще си говорим? Ами ако той само ме зяпа по цял ден, е клюмнала на една страна глава? Дали няма да изперкам? Ами ако не мога да разбера какво иска? Бях пословична с неспособността си да се грижа за каквото и да било; вкъщи нямахме

вече нито декоративни растения нито домашни любимци след провалите с хамстера, насекомите пръчици и златна-та рибка Рандолф. Ами тая сухарка , майка му - често ли щеше да е с него? Не ми се нравеше мисълта постоянно да ме надзирават. Госпожа Трейнър беше от хората, които те карат да се чувстваш пълен глупак.

- Патрик, ти какво ще кажеш по въпроса? Приятелят ми отпи голяма глътка вода и вдигна рамене. Навън дъждът трополеше по перваза на прозореца- едва

се чуваше през подрънкването на приборите и чиниите.

- Парите са добри, Бърнард. При всяко положение е за предпочитане пред нощните смени във фабрика за обра-ботка на пилета.

Думите му бяха последвани от одобрителното мърморене на всички около масата.

- Значи само това ще кажете за новата ми работа-че е по-добре, отколкото да товаря изкормени пилета в самолетен хангар? - умърлуших се аз.

- Винаги можеш да влезеш във форма и да станеш

фитнес инструктор като Патрик.

- Да вляза във форма, значи. Много ти благодаря, татко. - Тъкмо посягах да си взема още един картоф, но размислих.

- Защо не? - каза мама. Изглежда,канеше се да седне,

но след миг отново скочи, за да сипе малко грейви в чи-нията на дядо. - Не е зле да го имаш предвид в бъдеще. Много те бива да убеждаваш.

- Бива я да трупа сланинки - изсумтя татко.

- Току-що получих работа! - възкликнах аз.- И то по-

добре платена от предишната.

- Но е временна - отбеляза Патрик- Баща ти е прав. Не е зле да влезеш във форма,докато си там.От теб би излязъл чудесен фитнес инструктор,

малко.

•Сос, приготвен на основата на правки. - Б. р.

месен бульон с вино.

- Не желая да ставам фитнес инструктор! Цялото това… подскачане… не е за мен. - Патрик ми се ухили, когато произнесох беззвучно: „Ще те убия”.

- Лу иска работа, на която да си клати краката и да зяпа по цял ден телевизия, докато храни със сламка своя Ай-рънсайд* - захапа ме сестра ми.

- Да бе. Понеже кисненето на увехнали нарциси в кофи с вода изисква голямо физическо и умствено усилие!

- Шегуваме се, скъпа. - Татко вдигна чашата си с чай. - Страхотно е, че си получила работата. Гордеем се с теб. Веднъж стъпиш ли в оная голяма къща, бас държа, че копелетата няма да искат да те изпуснат.

- Копеле - промърмори Томас.

- Не го е чул от мен - избъбри татко с пълна уста, преди мама да успее да каже нещо.

Трета глава

- Това е пристройката. Преди беше конюшня, но преценихме, че ще е по-удобна за Уил от къщата, тъй като е само на едно ниво. Това е стаята за гости, в нея преспива Нейтън, когато се наложи. В началото доста често се нуждаехме от човек.