Аз преди теб

- Аз… аз съм Лу. - Разтрепереният ми глас наруши тишината. За миг се почудих дали да протегна ръка, но се сетих, че той няма да може да я поеме, и махнах едва-едва.

- Съкратено от Луиза.

За мое изумление, чертите му се изгладиха и главата му

се изправи.

Уил Трейнър ме изгледа внимателно, върху устните му

играеше едва забележима усмивка.

- Добро утро, госпожице Кларк - произнесе той. - Раз-брах, че вие сте новата ми помощничка.

Нейтън беше свършил с нагласянето на стъпенките. Докато се изправяше, поклати глава.

38

_ Вие сте лош човек, господин Т. Много лош. - Ухили се и ми подаде грамадната си ръка, която поех немощно. Нейтън изглеждаше невъзмутим. - Понякога шегите на Уил са стряскащи. Ще свикнете. Лае, но не хапе.

Госпожа Трейнър стискаше кръстчето на врата си с тънки побелели пръсти. Движеше го несъзнателно нагоре-надолу по тънката златна верижка, явно нервен тик. Лицето й беше напрегнато.

- Е, госпожице Кларк, ще ви оставя да се опознаете. Повикайте ме по интеркома, ако се нуждаете от помощ. Нейтън ще ви обясни какви са рутинните процедури и как работи оборудването на Уил.

- Аз съм тук, мамо. Държиш се така, сякаш ме няма. Мозъкът ми не е парализиран. Все още.

- Ако смяташ да се държиш така, Уил, мисля, че е по-добре госпожица Кларк да говори направо с Нейтън. - Забелязах, че майка му не го гледа. Очите й бяха вперени на около трийсет сантиметра над пода. - Днес ще работя вкъщи, госпожице Кларк. По обед ще се отбия да видя как вървят нещата.

- Добре - произнесох с писклив гласец.

Госпожа Трейнър изчезна. Мълчахме, докато слушахме как отривистите й стъпки заглъхват в коридора, водещ от пристройката към къщата.

Накрая Нейтън наруши мълчанието:

- Нали нямаш нищо против да обясня на госпожица Кларк какви са лекарствата ти, Уил? Телевизия ли ще гледаш? Или искаш да слушаш музика?

- Радио „Четири”, ако обичаш, Нейтън.

- Разбира се. Влязохме в кухнята.

- Госпожа Т. каза, че нямате голям опит с квадрипле-гици?

- Така е.

- Добре. Днес няма много да ви затруднявам. В тази папка пише почти всичко за грижите около Уил, вътре са и номерата за спешни случаи. Съветвам ви да прочетете

остане свободно време. Сигур-

но ще имате достатъчно.

Нейтън взе един ключ от колана си и отвори щкаф пълен догоре с кутийки и малки пластмасови шишенца с лекарства. - С повечето от тези неща работя аз, но е добре и да знаете къде се намират в случай на нужда. На стената има лекарствен график, оттам ще видите какво взема Уил всеки ден. Ако му давате нещо допълнително, трябва да го отбележите тук… - Той посочи къде. - …но по-добре се консултирайте предварително с госпожа Т., поне на този етап.

- Не знаех, че ще му давам лекарствата.

- Не е трудно. В повечето случаи той знае от какво има нужда. Но може да се нуждае от малко помощ, за да ги изпие. Обикновено използваме тази висока чаша. Може също да ги стривате в това хаванче и да ги разтваряте в напитките.

Взех едно от шишенцата. Толкова много лекарства бях виждала само в аптека.

- Така… Уил пие две лекарства за кръвното налягане. Това е за сваляне на кръвното преди лягане, а това-за повишаване, след като се събуди сутрин. Тези пие доста често, те успокояват мускулните спазми - трябва да му давате по едно сутрин и едно следобед. Тях ги преглъща лесно, защото са малки и имат покритие. Тези са за спазмите на пикочния мехур, а тези - за киселините в стомаха. Понякога ги пие след ядене, ако почувства дискомфорт. Това са антихистамини, взема ги сутрин, а тук са спрейо-вете за нос, но за тях имам грижата аз, преди да си тръгна, тъй че не се безпокойте. Може да пие парацетамол, ако има болки, понякога взема и хапчета за сън, но от става раздразнителен, затова гледаме да ги ограничаваме.

Той вдигна друго шишенце.

- Тези са антибиотиците, които пие на всеки две сед-мици при смяната на катетъра. Тях му ги давам аз, а ако случайно отсъствам, оставям ясни инструкции.Доста са

силни. Това са кутии с гумени ръкавици, ако изобщо се наложи да го миете. Има и крем, ако се разрани, но откакто спи на надуваем дюшек, е доста добре.

Стоях и слушах. Междувременно той бръкна в джоба си и ми подаде един ключ.

- Този е резервният - обясни. - Не бива да го давате на никого. Дори на Уил. Пазете го като очите си.

- Има много за помнене - преглътнах аз.

- Всичко е записано. Днес трябва да запомните само антиспазматичните лекарства. Ето тези. Мобилният ми телефон също е записан, ако се наложи да ми се обадите. Когато не съм тук, ходя на лекции и по принцип предпочитам да не ми звънят често, но докато свикнете, може да ми се обаждате по всяко време.

Взрях се в папката пред мен. Чувствах се тъй, сякаш щях да се явявам на изпит неподготвена.

- Ами ако той поиска да… иде до тоалетната? - Сетих се за подемното устройство. — Не съм сигурна, че ще мога да го… повдигна. - Опитах да скрия паниката си.

Нейтън поклати глава.

- Няма да ви се наложи. Той е с катетър. Сменям го,

когато дойда на обед. Вие не сте тук за това.

- А за какво тогава?

Нейтън се взира известно време в пода, преди да ме погледне.