Аз преди теб

- Сина ви? - Примнгнах. - О! Не се боя от тежка работа. Умея да общувам с всякакви хора и… и правя хубав чай. - Не спирах да говоря. Мисълта, че става дума за сина й. ме обърка. - Според баща ми това не е кой знае каква препоръка. Но смея да твърдя, че едва ли има нещо, което не би могло да се оправи с чаша хубав чай…

В начина, по който госпожа Трейнър ме наблюдаваше, имаше нещо странно.

— Съжалявам - промърморих, когато осъзнах какво съм

казала. - Нямах предвид, че… параплегията… квадрипле-

гията… състоянието на сина ви… може да се оправи с чаша чай.

- Трябва да ви предупредя, госпожице Кларк, че мястото не е постоянно. Ще е максимум за шест месеца. Затова и заплатата е по-висока. Искаме да привлечем подходящия човек.

- Повярвайте ми, ако сте работили във фабрика за обработка на пилета, всяка друга работа ще ви се види привлекателна. — О, млъкни, Луиза! Прехапах устни.

Но госпожа Трейнър сякаш не ме чу. Затвори папката

си.

-Синът ми — Уил, пострада при пътна злополука преди

две години. Нуждае се от грижи двайсет и четири часа в денонощието, повечето от тях са поети от квалифициран болногледач. От помощника му се очаква да е тук през деня, да прави компания на сина ми, да го храни, да свърш-ва по нещо в къщата и да внимава да не се нарани. - Ками-ла Трейнър впери поглед в скута си. - За Уил е много важно човекът до него да е наясно с тази отговорност.

Всичко, което каза, дори начинът по който произнася-ше думите, подсказваше че ме смята за кръгла глупачка.

- Разбирам. - Понечих да си взема чантата.

- Значи приемате работата?

Това беше толкова неочаквано, та отначало реших, че не съм я чула правилно.

- Моля?

- Добре е да започнете колкото е възможно по-скоро. Плащането е на седмица.

- Моля? - Добре е да започнете колкото е възможно по-скоро.Плащането е на седмица.- За миг онемях.

- Значи предпочитате мен пред… - подех смаяно.

- Работният ви ден ще е доста продължителен - от осем сутринта до пет следобед, понякога и по-късно. Няма специално време за обедна почивка, но докато Нейтън, квалифицираният болногледач, за когото ви споменах, изпълнява обичайните процедури, ще имате на разположение половин час.

- И от мен няма да се изискват…медицински грижи?

- Уил получава възможно най-доброто медицинско обслужване. Нуждаем се единствено от човек,който е

жизнерадостен… и с ведър дух.Животът на сина ми …никак не е лек и е добре да има някой, който да го окуражава и да…

- Тя замълча и се загледа в една точка отвъд френските прозорци.Накрая се извърна към мен и рече: - Да кажем,

че за нас психическото му здраве е не по-малко важно от

физическото. Разбирате ли?

- Така мисля. Трябва ли… да нося униформа? - Не. В никакъв случай. - Тя погледна към краката ми. - Но може би е добре да се обличате…малко по-скромно.

Аз също сведох очи - сакото ми се беше поизместило и разкриваше значителна част от голото ми бедро.

- Това… Съжалявам. Полата се разпори. Не е моя. Ала госпожа Трейнър сякаш не ме чу.

- Ще ви обясня какво трябва да правите, когато започнете. В момента с Уил се общува трудно, госпожице Кларк. За тази работа е необходимо по-скоро отношение, отколкото професионални умения… доколкото ги имате. Така… значи ще се видим утре?

- Утре? Няма ли… не желаете ли да ме представите на

сина си?

- Днес Уил не се чувства много добре. Ще започнем

утре.

Осъзнах, че госпожа Трейнър вече е готова да ме изпрати, и се изправих.

- Да - промърморих и се увих в сакото на мама. - Ъъъ. Благодаря ви. Ще се видим утре в осем.

Мама сипваше картофи в чинията на татко. Сложи му два, той обаче посегна към купата за още. Тя го спря и върна картофите обратно, а когато той посегна отново, го плесна по кокалчетата с лъжицата за сервиране. Около малката маса седяха родителите ми, сестра ми и Томас, дядо и Патрик, който в сряда винаги идваше на вечеря.

- Тате - обърна се мама към дядо, - искаш ли някой да

ти нареже месото? Трина, ще нарежеш ли месото на дядо

си?

Трина се наведе през масата и с ловки движения се зае да накъсва парчетата в чинията на дядо. Вече бе направила същото за Томас.

- Е, Лу, разказвай - колко зле е тоя човек?

- Сигурно доста, щом искат нашата дъщеря да се грижи за него - изкикоти се татко.

Телевизорът зад гърба ми работеше, за да могат татко и Патрик да гледат футболния мач. От време на време заничаха край мен към екрана и замръзваха с храна в устата.

щом някой направеше добър пас или стреляше покрай вратата.- Според мен това е страхотна възможност.Ще работи в една от големите къщи.За добро семейство.Изискани ли са, миличка?

На нашата улица “изискани” означаваше хора,в чието семейство няма регистрирани за хулиганство.- Предполагам.- Е, добре ли се справи пред техни височества?- подсмихна се татко.

- Успя ли да го видиш? - Трина се пресегна, за да по-пречи на Томас да бутне сока си с лакът. - Инвалида? Как изглежда?

— Ще го видя утре.

- Звучи ми странно.Да седиш с него по цял ден, всеки ден. Девет часа. Ще си с него повече, отколкото с Патрик.

- Няма да е трудно - отвърнах.

Патрик, седнал в другия край на масата, се престори,че не ме е чул.