Аз преди теб

Влязохме в огромна стая с френски прозорци от пода до тавана. От махагонови корнизи се спускаха тежки кра-сиви завеси, подът бе застлан с персийски килим. Миришеше на пчелен восък и стари мебели. Навсякъде имаше елегантни малки масички, чиято полирана повърхност бе осеяна с декоративни кутии. За миг се зачудих къде семейство Трейнър си оставят чашите с чая.

- Идвате във връзка с обявата в Бюрото по труда, нали? Моля, седнете.

Докато жената прелистваше папката с документи, аз скришом огледах стаята. Мислех, че къщата ще прилича на болница, с асансьори и лесно почистващи се повърхности. Но тази беше като петзвезден хотел. Класата си личеше, вещите бяха подбрани с вкус и изглеждаха ценни. Върху един бюфет имаше снимки в сребърни рамки, само че бяха доста далеч и не можех да разгледам лицата. Докато домакинята преглеждаше книжата, аз се наместих в стола, за да

виждам по-добре.

И в този момент го чух - отчетлив звук от раздиращ се

шев. Погледнах надолу и видях, че страничния шев на

полата се е разпрал и копринените конци са се разнищили

грозно. Почувствах как лицето ми пламва.

- Така… госпожице Кларк… имате ли опит с квадриплегията?

Обърнах се с лице към госпожа Трейнър, като се извих така, че сакото да покрие колкото е възможно по-голяма площ от полата.

- Не.

- Отдавна ли сте санитарка?

•Парализа и на четирите крайника. - Б. Р-

- Ъъъ… Всъщност никога не съм била - признах аз и добавих, сякаш чувах гласа на Саид, - но съм сигурна, че

мога да се науча.

- Знаете ли какво е квадриплегик?

Поколебах се.

- Когато… се нуждаеш от инвалидна количка?

- Може и така да се каже. Има различни степени, но в този случай говорим за пълно обездвижване на краката и съвсем слабо използване на ръцете. Това притеснява ли

ви?

- Със сигурност не толкова, колкото притеснява него. - Усмихнах се плахо, но лицето на госпожа Трейнър остана безизразно. - Съжалявам, не исках да…

- Можете ли да шофирате, госпожице Кларк?

- Да.

- Талонът ви чист ли е?

Кимнах.

Камила Трейнър отбеляза нещо в списъка си.

Полата продължаваше да се цепи. Виждах как бримката пълзи неумолимо нагоре по бедрото. С тази скорост, когато се изправех, щях да приличам на шоугърла от Лас

Вегас.

- Добре ли сте? - Госпожа Трейнър се бе вторачила в мен.

- Малко ми е топло. Нали може да си сваля сакото? -Изхлузих се от него, преди тя да успее да каже нещо, и го вързах около талията си, за да скрия цепката на полата. -Изглежда, съм се поразгорещила - промърморих и й се усмихнах. - Докато идвах насам, искам да кажа.

Последва кратка пауза, след което госпожа Трейнър се върна към папката си .

- На колко години сте?

- Двайсет и шест.

- И сте били на предишната си работа шест години?

- Да. Казаха, че ще ви изпратят копие от препоръката

ми.

- Хммм…- Госпожа Трейнър я извади и примижа. - Предишния ви работодател твърди, че сте “мила, общителна и жизнерадостна.”

- Ами, платих му.

Отново никаква реакция.

По дяволите, помислих си

Сякаш ме изучаваха.При това доста безцеремонно. Изведнъж блузата на майка ми с нейните проблясващи на бледата светлина синтетични нишки ми се стори евтина.По-добре да си бях облякла един обикновен панталон и семпла блуза. Всичко друго, само не и тоя костюм.

- И защо сте напуснали работата си, щом толкова много ви ценят? - Франк… собственикът… продаде кафенето. Онова в другия край на замъка, „Кифличка с масло”. Не съм иска-ла да напускам.

Госпожа Трейнър кимна. Може би смяташе коментара излишен, а може би и тя самата предпочиташе да съм на старата си работа.

- Какво точно искате от живота?

- Моля?

- Мислите ли да правите кариера? Ще използвате ли тази работа като стъпало към нещо друго? Имате ли мечти за определена професия?

Погледнах я смаяно.

Това някаква уловка ли беше?

- Ами… не съм мислила толкова надалеч.Откакто изгубих работата си, просто…-Преглътнах.- Просто искам пак да работя. Обяснението ми беше жалко.Кой идва на интервю, без да знае какво иска? Изразът на лицето на госпожа Трейнър говореше, че и тя си е помислила същото.

Жената остави химикалката си.

- Така… кажете ми, госпожице Кларк, защо да предпо-чета вас, вместо, да речем, предишната кандидатка, която

има няколкогодишен опит с хора с увреждания

Погледнах я в очите

28

- Хммм… честно? Не знам. - Думите ми бяха посрещнати с мълчание, затова добавих: - Това ще решите вие.

— Не можете ли да ми дадете поне една причина да се

спра на вас?

Изведнъж пред мен изплува лицето на мама. Не можех да понеса мисълта да се прибера у дома със съсипан костюм и провалено интервю. А за тази работа плащаха повече от девет лири на час.

Поизправих се на стола.

— Ами… аз уча бързо, никога не боледувам, живея наблизо - от другата страна на замъка - и съм по-силна, отколкото изглеждам… Може би достатъчно силна, за да ви помагам в грижите за вашия съпруг.

— Съпруга ми? Не се налага да се грижите за моя съпруг. Става въпрос за сина ми.