Аз преди теб

- Хора, които търсят нови възможности. Ти с какво искаш да се занимаваш? Може да станеш козметичка. Доста си хубавичка. - Смушка ме с лакът, докато тичахме, сякаш трябваше да съм му благодарна за комплимента.

- Знаеш я моята козметика. Сапун, вода, нищо специално.

Патрик, изглежда, започваше да се отегчава. Аз изоставах. Мразех да тичам. Мразех и Патрик, задето не забавя темпото.

- Какво ще кажеш за… продавачка? Секретарка? Брокер на недвижими имоти? Не знам… все трябва да има нещо, което би могла да правиш.

Но нямаше. Харесвах работата си в кафенето. Харесваше ми да знам всичко за „Кифличката” и да слушам за живота на хората, които идваха в заведението. Там се чувствах добре.

- Не можеш да се мотаеш безкрайно, рожбо. Ще ти мине. Най-добрите предприемачи са започнали от нулата. Джефри Арчър. Ричард Брансън.-Той ме потупа по ръката да не изоставам.

- Съмнявам се, че Джефри Арчър е приготвял препечени филийки. - Бях се задъхала. И сутиенът ми не беше подходящ за случая. Забавих ход и подпрях ръце на коленете си.

Той извърна глава и затича заднешком, гласът му се разнесе в неподвижния хладен въздух:

- Може и да е приготвял… Просто ти давам пример. Утре ще мислиш по друг начин. Облечи си някой приличен костюм и иди в Бюрото по труда. Или - ако искаш - ела да

работиш с нас, аз ще те науча.Знаеш,че в тоя бизнес има

хляб. И не се безпокой за почивката.Аз ще платя. Усмихнах му се.

Той ми изпрати въздушна целувка и гласът му отекна в празния стадион:

- Ще ми върнеш парите, когато си стъпиш на краката.

Подадох първата си молба за помощ като безработна. Минах през 45-минутно интервю, а после и през — интервю наред с двайсетина изхвърлени като мен мъже и жени. Половината изглеждаха леко стреснати, както подозирах, че изглеждам и аз, а останалите имаха празните, безлични лица на хора, които са били тук много пъти. Облякла се бях с дрехи, които баща ми наричаше „цивилни”.

В резултат на тия усилия за кратко работих нощна смяна във фабрика за обработка на пилета (после седмици наред сънувах кошмари) и два дни ходих на курс за консултанти по еленергията за домакинствата. Бързо осъзнах, че всъщност ме обучават да омайвам старци да си сменят енергийния доставчик, и заявих на Саид, моя личен „съветник”, че това не е за мен. Той настоя да продължа да избирам, затова отбелязах някои от предлаганите позиции, но тогава той се умълча и предложи да опитаме (винаги казваше „ние”, макар да беше очевидно, че единият от

си има работа) нещо друго.

Изкарах две седмици във верига за бързо хранене.Ра-

ботното време беше наред, можех да преглътна факта,че униформата наелектризира косата ми, но ми беше невъзможно да спазвам сценария с “подходящите отговори” и тъпите въпроси от рода на “Какво мога да направя за вас днес” и “Желаете ли към това и голяма порция пържени картофки?”.Освободиха ме, след като едно от момичетата на поничките ме хвана да обсъждам достойнствата на без-

платните играчки с четиригодишно дете.Вината не беше моя. Четиригодишното момиченце беше умно.А и аз като него мислех, че Спящите красавици не струват.

Бях дошла за четвърто интервю. Саид бе вперил поглед в сензорния екран и проверяваше други „възможности” за работа. Дори той, който обикновено демонстрираше оптимизъм и самоувереност от типа „мога да намеря работа и на най-задръстените кандидати”, беше започнал да се

уморява.

- Хммм… Мислила ли си да работиш в развлекателната индустрия?

- Имаш предвид да се правя на мъж в някоя пантомима?

- Не, не. Има място за танцьорка в бар. Всъщност ня-колко.

Вдигнах вежди.

- Кажи ми, че се шегуваш.

- Трийсет часа на седмица и сама си си шеф. Бакшишите сигурно са добри.

- Това означава ли, че току-що ме посъветва да се кълча по бикини пред непознати?

- Нали каза, че те бива с хората. А и май си падаш по… екстравагантното облекло.—Той погледна към електрико-возеления ми чорапогащник. Бях решила, че цветът му ще ме ободри. Томас ми беше тананикал мелодийката от „Малката русалка” почти през цялата закуска.

Саид чукна нешо на клавиатурата.

- Какво ще кажеш за оператор на секстелефон? Изгледах го кръвнишки.

Той вдигна рамене.

- Нали каза, че обичаш да разговаряш с хората.

- Не. И не искам да съм танцьорка в бар. Както и масажистка. Или оператор на уебкамера. Стига, Саид. Все има нещо, което мога да правя, без баща ми да получи удар.

Това, изглежда, го затрудни.

- Не е останало много, като изключим местата с пла-ващо работно време в търговската мрежа.

- Зареждане на щандове нощем? — Вече бях идвала достатъчно пъти и бях усвоила терминологията.

- Само че има списък с чакащи. Работата се предпочи-та от родителите, защото могат да прибират децата си от

училище

в екрана.- Май остана само санитарка.

- Да бърша задниците на старци.

- Ако не си в списъка с безработните, да. Известно време мълчахме. Зяпах към входа, където

стояха двама едри охранители. Питах се дали и те бяха получили работата си от Бюрото по труда.

- Не ме бива да се грижа за стари хора, Саид. Дядо живее вкъщи, откакто получи инсулт, и знам, че не ме бива.

- Хм. Значи, имаш някакъв опит все пак.