Аз преди теб

Легна до мен и се загледахме в тавана. Чувахме как долу дядо си тананика едва чуто на фона на шума от Томас, който си играеше с някаква кола с дистанционно и я блъс-каше по перваза на пода. Поради някаква необяснима при-чина очите ми се насълзиха. След минута почувствах как ръката на сестра ми се увива около мен.

- Ти си луда жена, знаеш ли - рече и двете избухнахме в смях.

- Не се тревожи - казах и си избърсах лицето. - Няма да направя нищо глупаво.

- Добре. Защото колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че е заради напрежението. Не е истинско, идва от драмата.

- Какво?

- Ами все пак става въпрос дали ще живее, или ще умре, а ти споделяш живота му всеки ден, споделяш странната му тайна. Няма начин това да не доведе до някаква измамна близост. Или придобиваш комплекс ала Флорънс Най-тингейл*.

- Повярвай ми, изобщо не е това. Продължавахме да лежим и да гледаме в тавана.

- Но е малко откачено - да се влюбиш в човек, който

не може… не може да ти отвърне. Може просто да е пани-

ческа реакция на това, че с Патрик най-сетне заживяхте заедно.

- Знам. Права си.

- А и двамата сте гаджета от сума време. Няма начин да не се увлечеш по някой друг.

- Особено когато Патрик е вманиачен на тема маратон.

- А и Уил може да престане да ти харесва. Нали пом-ниш, веднъж ми каза, че е задник.

- Още си го мисля понякога.

Сестра ми взе книжна кърпичка и попи сълзите ми. После ме потупа с палец по бузата.

- Идеята за университета обаче е добра.Защото…нека не си затваряме очите - независимо дали Уил ще вдигне бялото знаме или не, пак ще имаш нужда от добра работа.

Едва ли искаш вечно да си домашна асистентка.

- Уил няма да вдигне бялото знаме, както се изразяваш. Всичко ще е… наред.

- Разбира се.

Мама викаше Томас. Чувахме я как си тананика в кух-нята: Томас. Томтомтомтом Томас … Трина въздъхна и потърка очи.

- Ще се прибираш ли при Патрик тази нощ? - Да.

- Искаш ли да пийнем набързо в “Далматинеца” и да ми разкажеш за твоите планове за пътуването? Ще помоля мама да гледа Томас. Хайде, можеш да почерпиш, щом имаш достатъчно да си платиш университета.

Беше десет без четвърт, когато се прибрах у Патрик.

Изненадващо, но плановете ми за почивката получиха пълното одобрение на Катрина. Тя дори не каза обичайното си: „Да, но би било по-добре, ако…” По някое време дори се запитах дали не се старае да е мила с мен, след като очевидно съм превъртяла. Но тя продължаваше да казва неща от сорта: „Не мога да повярвам, че си открила всичко това! Направи му повечко снимки, докато скача с бъ-джито”. И „Представяш ли си лицето му, когато му кажеш за скока с парашут? Ще е страхотно!”

Ако някой ни беше наблюдавал в кръчмата, вероятно щеше да си помисли, че сме две приятелки, които доста се

харесват.

Все още размислях върху това, докато влизах на пръсти

в апартамента. Отвън беше тъмен и се чудех дали Патрик не си бе легнал рано, като част от интензивните му трени-ровки. Оставих чантата си на пода в коридора и отворих вратата на дневната, леко ядосана, че не се беше сетил да остави светната лампа.

И тогава го видях. Седеше на масата, подредена за два-ма, в средата й проблясваше свещ. Щом затворих вратата

след себе си, той се изправи. Свещта беше изгоряла напо-

ливина.

- Съжалявам - каза той. Погледнах го изненадано.

- Държах се като идиот. Ти си права. Работата ти е само за шест месеца, а аз се държах като дете. Би трябвало да се гордея че вършиш нещо толкова важно и го приемаш толкова сериозно. Просто бях малко… объркан. Така че съжалявам. Наистина. Протегна ръка. Аз я поех.

- Хубаво е, че се опитваш да му помогнеш. Това заслужава възхищение.

- Благодаря ти. - Стиснах ръката му.

Когато заговори отново, беше след кратка пауза, за да си поеме дъх - сякаш успешно бе изнесъл предварително подготвена реч.

- Приготвих вечеря. Боя се, че пак е салата. — Протегна се край мен, бръкна в хладилника и извади две чинии. -Обещавам да те заведа на ресторант, щом „Екстрийм Вай-кинг” приключи. Или като мина на въглехидратна диета. Просто аз… - Той изду бузи. - Май напоследък не ми остава време да мисля за друго. Сигурно това е част от проблема. И ти си права. Няма причина да идваш с мен. Това е моето хоби. Твое право е да избереш работата си.

- Патрик… - подех аз.

- Не искам да споря с теб, Лу. Прощаваш ли ми?

Очите му бяха напрегнати и миришеше на одеколон. Осъзнах тези два факта с тежест в сърцето.

- Хайде, седни - подкани ме той. - Да хапнем, а после… не знам.Да се забавляваме.Да говорим за нещо друго. Не за бягане. - Изсмя се малко пресилено.

Седнах и се загледах в масата.

После се усмихнах.

- Много си мил - промълвих.

Патрик наистина знаеше 101 начина за приготвяне на пуешки гърди.