Аз преди теб

На обед излязох от библиотеката и се разходих малко из града, да си проясня главата. Реших да се поглезя със сандвич със скариди и седнах на крепостната стена, за да гледам лебедите в езерото край замъка. Свалих си якето, понеже ми беше топло, и обърнах леко лице към слънцето. Имаше нещо странно успокоително в това да наблюдаваш как останалият свят е зает със задачите си. След като бях прекарала цяла сутрин в света на хора, приковани в колички, самият факт, че можех да ходя и да обядвам на слънце, ме изпълваше с чувство за свобода. Когато свърших, се върнах обратно в библиотеката и

отново седнах на компютъра. Поех дълбоко дъх и написах съобщение:

“Здравейте. Аз съм приятелка/домашна асистентка на 35-годишен С5/6. Преди е имал много успешен и динамичен живот и трудно се адаптира към сегаш-ния. Всъщност знам, че не иска да живее, и се опит-вам да намеря начин да променя решението му. Моля ви, бихте ли ми казали как мога да го направя? Ня-ви идеи за неща, които би харесал, или как да го накарам да мисли по друг начин? С благодарност ще всякакви съвети.

Нарекох се Пчеличката. Седях в стола си, известно вре-ме си гризах палеца и накрая натиснах „Изпрати”.

Когато

седнах пред компютъра на другата сутрин, имах четиринайсет отговора.Влязох в чатрума и примигнах от изненада при вида на дългия списък от имена и отговори-

те на хора от цял свят, изпратени през деня и нощта.

В първия се казваше: “Скъпа Пчеличке,

Добре дошла на борда. Сигурен съм, че твоят прия-тел ще се почувства по-добре, ако знае, че някой загрижен за него.”

„Не съм много сигурна”, помислих си.

“Повечето от нас в даден момент решават, че им стига толкова. Може би и твоят приятел се чувства така. Не му позволявай да те отблъсне. Зареждай го с положителна енергия. И му обясни, че не той решава кога да дойдем на този свят и да го напуснем, а Господ. Той е решил да промени живота на приятеля ти, а Бог е мъдър и може би това е урок, който Той…”

Минах към следващия имейл.

“Скъпа Пчеличке,

Ще ти го кажа направо: отвратително е да си квадриплегик. А щом приятелят ти е бил и спортна натура, значи му е още по-трудно. Ето нещата, които помогнаха на мен. Да бъда винаги в нечия компания, дори когато не искам. Добри лекарства и антидепресанти, когато е необходимо. Не пишеш къде живеете, но ако го заведеш да си поговори с други квадриплегици, това също помага.Отначало никак не ми се ходеше на тия събирания/сигурно част от мен не е искала да признае, че съм квад-риплегик), но се чувстваш по-добре, като не си единственият.

О, и не го оставяй да гледа филми като “Ска-фандърът и пеперудата”.Ще го разстроят. Осведомявай ме как вървят нещата.Всичко добро.Ричи”

Потърсих в интернет информация за „Скафандърът и пеперудата” историята на човек, който се парализира след инсулт, и опитите му да общува с външния свят. Записах

си заглавието в бележника, без да съм съвсем сигурна защо - да го избегне Уил или аз да не забравя да го гледам. Следващите два отговора бяха от адвентист и от мъж, чиито съвети за ободряване на Уил определено не влизаха в работния ми договор. Изчервих се и бързо продължих надолу, да не би някой зад мен да погледне към екрана. А на следващия отговор се поколебах - не бях сигурна дали да го прочета.

“Здравей. Пчеличке.

Защо мислиш, че твоят приятел изобщо трябва да променя решението си? Ако можех да измисля начин да умра с достойнство и ако не знаех, че това ще съкруши семейството ми, отдавна да съм го направил. От осем години съм прикован в тая количка и животът ми е постоянна върволица от унижения и безсилие. Можеш ли изобщо да си представиш какво му е? Знаеш ли какво е да не можеш дори да се изходиш без чужда помощ? Да си наясно, че завинаги ще си прикован към леглото, че ще си неспособен да се храниш и обличаш, както и да общуваш със света навън без нечия помощ? Никога вече да не правиш секс? Да очакваш от бъдещето единствено рани от залежаване, още по-влошено здраве и дори инхалатори? От писмото ти личи, че си мил човек, и съм сигурен, че имаш добри намерения. Но може следващата седмица друг да се грижи за него. Може да е някой, който го депресира или дори не го харес-ва особено. Това, както и всичко останало, не зави-си от него.Ние квадриплегиците, знаем, че трудно можем да избираме кой да ни храни, мие и облича,

кой да определя лечението ни. Много е трудно да живееш с подобна нагласа.

Затова мисля, че задаваш неправилния въпрос. Кои сте вие, здравите, че да решавате какъв да бъде животът ни? Ако приятелят ти не харесва живота си, не трябва ли въпросът да е: Как да му помогна да сложи край на всичко това?

С най-добри пожелания Земното притегляне, Мисури, САЩ”

Не откъсвах поглед от съобщението, пръстите ми бяха застинали върху клавиатурата. След това продължих нататък. Следващите няколко бяха от други квадриплегици, които критикуваха Земното притегляне за мрачните му думи, възразяваха, че са намерили сили да продължат, че си струва да живеят. Имаше и кратък спор, който изобщо не изглеждаше свързан с Уил.