Аз преди теб

Смъкнах надолу ризата на Уил, извърнах се и запалих двигателя. Не знаех какво да кажа. Не знаех какво,означа-ва това. Дали той започваше да се примирява с положение-то си? Или тъкмо обратното - показваше презрение към обездвиженото си тяло?

- Хей, Кларк, направи ми услуга-обади се той.Тъкмо се канех да потегля. - Бръкни в раницата ми.Джоба с ципа. Погледнах в огледалото за обратно виждане и отново включих ръчната. Наведох се през предните седалки, пъхнах ръка в раницата и зарових пръсти

беше казал.

- Обезболяващите ли искаш? - Бях на сантиметри от

лицето му.Сега кожата му имаше повече цвят, отколкото когато и да било след прибирането му от болницата. - Имам

и в моята.-

- Не. Продължавай да търсиш.

Извадих къс хартия и се облегнах на седалката.Беше сгъната банкнота от десет лири.

- Най-после. Десетачката за спешни случаи.

- Е, и?

- Твоя е.

- За какво?

- Заради татуировката. - Той ми се усмихна широко. - Докато не седна на оня стол, изобщо не вярвах че ще я

направиш.

Шестнадесета глава

Нямаше изход от положението. Подготовката за сън беше същинска мъка. Всеки уикенд, когато Трина се прибираше къщи, семейство Кларк се впускаше в дълга, досадна смяна на леглата. След вечеря в петък мама и татко пред-лагаха спалнята си и Трина я приемаше, понеже твърдяха, че не, изобщо нямало да им е неудобно, а и колко по-добре щяло да е за Томас, ако спи в позната стая. И продължава-ха с уверенията, че така всички щели да се наспят. Но мама държеше двамата с татко да спят със собстве-ния си юрган, със собствените си възглавници и дори с долен чаршаф, защото мама не можеше да спи, ако легло-

ако леглото й не е точно както е свикнала.Затова след вечеря двете

с Трина сваляха всичко от леглото на мама и татко и слагаха нови чаршафи и предпазна постелка, в случай, че Томас направи беля.Междувременно спалното бельо на мама и татко се сгъваше и оставаше в ъгъла на дневната, а Томас обикновено скачаше в него и опъваше чаршафа върху столовете, за да си прави палатка.

Дядо предложи своята стая но никой не я взе.Мири-шеше на пожълтели копия от „Конни надбягвания” и „Олд Холбърн”* и щеше да е нужен цял уикенд да се почисти.

Аз, от своя страна, се чувствах леко гузна - все пак всичко

беше по моя вина- но в същото време знаех, че няма да предложа да се върна в кутийката”. Беше се превърнало в нещо като зъл дух - този задушен килер без прозорци.

При мисълта да спя там отново усещах болка в гърдите. Бях на двайсет и седем. И печелех най-много от всички. Не можех да спя в дрешник.

Един уикенд предложих да спя у Патрик и всички из-глеждаха облекчени, макар че се опитаха да го скрият.Но докато ме нямаше, Томас бе оставил отпечатъци от лепка-вите си пръсти върху новите ми щори и беше рисувал върху юрганската ми торба с неизтриваема химикалка, затова мама и татко решиха, че е най-добре те да спят в моята стая, а Трина и Томас да се върнат в тяхната, където драсканиците с маркер явно нямаше да правят впечатление.

Накрая, вземайки предвид цялото това сменяне на спално бельо и прането след това, мама трябваше да признае, че моето местене при Патрик в петък и събота не помага

особено.

А и при него не се чувствах удобно. Той съвсем се беше вманиачил. Ядеше, пиеше, живееше и дишаше единствено с мисълта за „Екстрийм Вайкинг”. Апартаментът му,с малко мебели и изрядно поддържан преди, сега бе осеян с програми за тренировки и диетични списъци. Беше си купил ново олекотено колело, което обитаваше коридора, и не биваше да го пипам, да не би да навредя на идеално регулираните му състезателни възможности.

Освен това Патрик рядко си беше у дома, дори в петък или събота вечер. С неговите тренировки и моя работен график сякаш вече бяхме свикнали да прекарваме по-мал-ко време заедно. Можех да отида с него на пистата и да наблюдавам как прави безкрайните си обиколки, докато

*Известна марка тютюн за цигари. - Б. пр.

измине необходимия брой километри, или да стоя в апар-тамента и да гледам телевизия сама, сгушена в единия ъгъл на огромния му кожен диван. В хладилника нямаше храна, освен нарязани на тънко пуешки гърди и енергийни напит-ки, гъсти като жабешки хайвер. Веднъж с Трина ги бяхме опитали и ги изплюхме, давейки се театрално като деца. Истината беше, че не харесвах апартамента на Патрик. Купил го бе преди година, когато най-сетне се убеди, че майка му ще е добре и сама. Бизнесът му вървеше и ми беше казал, че е добре единият от нас да има жилище. Може би това бе намек, че е време да заживеем заедно, но разго-вор така и не се състоя. И двамата не бяхме от хората, които ще повдигнат тема, караща ги да се чувстват неловко. В резултат в апартамента нямаше нищо мое - въпреки годините, прекарани заедно. Така и не бях събрала сили да му го кажа, но предпочитах да живея в моята къща, независимо от шума и теснотията, отколкото в това бездушно, безлично ергенско жилище със строго определени места за паркиране и красив изглед към замъка. Освен това ми беше самотно.