Аз преди теб

- Трябва да спазвам графика, рожбо - оправдаваше се той, когато се оплаквах. - Не направя ли трийсет и пет километра на тоя етап от играта, никога няма да спазя графика.-После ме осведомяваше колко са заякнали прасците му или ме молеше да му подам загряващия спрей.

Когато не тренираше, беше на безкрайни срещи с останалите членове от отбора, където се сравняваше спортната екипировка и се правеха последни приготовления за пъту-

ването.Да седя с тях бе като да съм сред група корейци. Нямах представа за какво говорят, нито желаех да разбера. А след седем седмици от мен се очакваше да ида с тях в Норвегия.Още не бях измислила как да кажа на Патрик, че не съм помолила семейство Трейнър за отпуск. Как можех да го поискам? Когато

дойдеше време за „Екстрийм Вайкинг”, щеше да е останала по-малко от седмица от времето в договора. Предполагам, че бе детинско да отказ-вам за се занимавам с това, но истината е, че виждах само

Уил и тиктакащия часовник. Почти нищо друго не ме вълнуваше.

Най-голямата ирония бе, че дори не можех да спя добре в апартамента на Патрик. Не знам на какво се дължеше, но когато отивах на работа, имах чувството, че говоря през стъклен буркан и изглеждам така, сякаш някой ми е наси-нил очите. Започнах да слагам пудра върху сенките - в толкова плътен слой, сякаш боядисвах стена.

- Какво има, Кларк? - попита Уил.

Отворих очи. Той беше точно до мен, наклонил глава на една страна, и ме наблюдаваше. Изпитах чувството, че е седял така доста време. Ръката ми автоматично опипа устата, да не би да ми е потекла слюнка.

Филмът, който се предполагаше, че гледам, бе само низ от бавно сменящи се кадри.

- Нищо.Съжалявам.Просто тук е топло. - Изправих гръб.

- За втори път заспиваш през последните три дни.-Той изучаваше лицето ми. - И изглеждаш ужасно.

Тогава му казах. Казах му за сестра си и смяната на легната и как не исках да се оплаквам, защото всеки път, щом погледнех татко, виждах как едва крие отчаянието си, че дори не може да осигури на семейството си къща, в която

да спим всички.

за

да спим всички.- Още ли не е намерил нищо?

- Не. Сигурно е заради възрастта. Но да не говорим за това. Тази тема е… - Свих рамене. - Тази тема е неудобна за всички.

Изчакахме да свърши филмът и аз отидох до дивидито, извадих диска и го пъхнах обратно в опаковката. Чувствах се малко неловко, че съм споделила проблемите си с Уил. Изглеждаха смущаващо незначителни в сравнение с него-вите.

- Ще свикна - уверих го. - Всичко ще е наред.Наистина.

на.

Уил изглеждаше замислен през останалата част от сле-добедса. Измих чиниите, върнах се в дневната и нагласих компютъра му. Когато му донесох питие, той изви количката си към мен.

- Много е просто - каза той, сякаш не бяхме прекъсва-ли разговора. - Можеш да спиш тук през уикендите. Има една свободна стая - тъкмо ще влезе в употреба. Заковах се с високата чаша в ръка. - Не мога да го направя.

- Защо не? Няма да ти плащам за допълнителните часове тук.

Оставих чашата на поставката.

- Но какво ще си помисли майка ти?

- Нямам представа.

Сигурно съм изглеждала обезпокоена, защото добави:

- Няма проблем. Безопасен съм.

- Какво?

- Ако те е страх, че имам някакъв таен план да те прелъстя, просто можеш да дръпнеш щепсела.

- Много смешно.

- Сериозно. Помисли си. Все пак е някакъв изход от положението. А и нещата може да се променят по-бързо, отколкото предполагаш. Сестра ти може да реши, че повече не иска да се прибира всеки уикенд у дома. Или да срещне някого. Сума неща може да се променят.

“И ти може да си тук след два месеца”, казах му мъл-чаливо и веднага се намразих, задето си го бях помислила.

- Кларк - продължи той, докато се канеше да излезе от стаята, - Бегача не ти ли предложи да се преместиш при него?

- О, предложи ми -отвърнах.

Той ме погледна, сякаш искаше да продължи разговора.

После, изглежда, промени решението си. - Помисли си.- Сви рамене. - Предложението остава в сила.

Ето нещата, които Уил харесва:

1.Да гледа филми, особено чуждестранни, със субтитри. От време на време може да се съгласи да изгледа някой

екшън или дори семейна драма, но тегли чертата през романтичните комедии. Ако дръзнех да наема някоя, прекарваше всичките 120 минути в издаване на презрителни възклицания и разясняване на клишетата в сюжета; накрая вече никак не ми беше забавно.

2. Да слуша класическа музика. Знаеше страшно много за нея. Харесваше и някои модерни неща, но казваше, че в повечето случаи джазът е претенциозен. Когаш видя съдържанието на моя МРЗ плейър един следобед, се разсмя толкова силно, че едва не размести тръбичките си.

3. Да седи в градината, след като времето се затопли. Понякога стоях на прозореца и го наблюдавах как е накло-нил глава назад и се наслаждава на мекото слънце, греещо върху лицето му. Когато отбелязах способността му да седи неподвижно и да се наслаждава на момента - нещо, което изобщо не ми се удаваше, -той изтъкна, че нямал голям избор, при положение че не можел да движи ръцете и краката си.