Аз преди теб

- Така се зарадвах за теб след оная история с „Кифлич-ката”. Срамота е, че затвориха кафенето. И без магазини останахме. Помня, когато имаше бакалия, фурна и касапин на главната. Само свещоливница си нямахме!

- Аха. - Видях я, че гледа списъка ми, и затворих бележника си. - Е, поне има откъде да си купуваме пердета. Как върви магазинът?

- О, добре… да… Какво е това, Луиза? Нещо свързано

с работата?

- Просто преглеждам нещата, които Уил би искал да направи.

- Говориш за твоя инвалид? - Да.Моят шеф.

- Твоя шеф.Добре го каза.- Тя ме смушка. - И как я

кара твоята сестра умница в университета?

- Добре е.И Томас също.

- Един ден ще управлява страната, тъй да знаеш. Чест-но да ти кажа, Луиза, винаги съм се чудела защо ти не си

тръгна първа. Мислехме те за много умно хлапе.И сега го мислим де.

Усмихнах се любезно. Не знаех какво друго да направя.

- Е, все някой трябва да остане, нали? За майка ти е добре, че една от вас живее с нея.

Понечих да възразя и изведнъж осъзнах -нищо, напра-вено от мен през последните седем години, не подсказваше, че имам амбиция или желание да стигна по-далеч от наша-та улица. Седях и слушах как умореният стар двигател на автобуса ръмжи и се тресе под нас, и изведнъж изпитах чувството, че времето тече, че губя цели късове от него в малките си пътувания напред-назад в едно и също ограни-чено пространство. Обикалях ли, обикалях замъка.Гледах как Патрик обикаля ли, обикаля пистата. Все същите дреб-ни грижи. Все същата, до болка позната рутина.

- Е, моята спирка дойде. - Диърдри се надигна тежко от седалката и метна кожената си дамска чанта през рамо. I - Много поздрави на майка ти. Кажи й, че утре ще намина.

Вдигнах поглед и примигнах.

- Направих си татуировка - изтърсих ни в клин

ръкав. - Пчеличка.

Тя се поколеба, стиснала ръба на облегалката.

- На хълбока ми е. Истинска татуировка. Трайна-до-

дадох аз.

Диърдри хвърли поглед към вратата на автобуса. Изглеждаше малко озадачена, а после ми отправи усмивка, която трябваше да мине за насърчителна.

- Е, това е много хубаво, Луиза. Не забравяй да кажеш на майка си, че утре ще се отбия.

Всеки ден, докато той гледаше телевизия или се занимаваше с нещо друго, аз сядах пред компютъра му и се трудех,за да намеря вълшебното събитие, което ЩЕ НАПРАВИ УИЛ ЩАСТЛИВ.

Но времето минаваше и устано-вих, че списъкът ми с неща, които не можем да правим, или места, на които не можем да отидем, значително над-

вишава този с местата, достъпни за посещение. Затова се върнах в чатрумовете и помолих за съвет.

“Виж ти!”- възкликна Ричи.-“Добре дошла в нашия свят.Пчеличке!”

От последвалите разговори научих, че пиенето на алко-хол в инвалидна количка крие своите рискове, които включ-ват инциденти с катететъра, падане от бордюра или пияните ти приятели да те оставят на погрешен адрес. Научих, че навсякъде отношението към квадриплегиците е горе-долу едно и също, но Париж се откроява като най-негостоприемното място за хора в инвалидни колички. Това беше разочароващо, тъй като някаква оптимистична частица от мен все още се надяваше, че бихме могли да отидем там.

Заех се да съставям нов списък - нещата, които един квадриплегик не може да прави.

1. Да се вози в метрото (повечето станции нямат асансьори), което до голяма степен изключва дейности в половината Лондон. Ако не реши да плати за такси, разбира

се.

2. Да ходи на плуване без чужда помощ или ако водата не е достатъчно топла (в по-хладка вода след минути се появява треперене). Дори съблекалните за инвалиди са безполезни, ако в басейна липсва подемна платформа. Не че Уил би позволил да го качат на такава платформа.

3.Да ходи на кино, ако няма специално обособено място

отпред или при силни спазми.

Прекарала бях поне двайсет минути от “Прозорец към двора”* на четири крака, за да събирам пуканките, които излетяха във въздуха, след неочакван спазъм на коляното на Уил.

4. Да ходи на плажа, ако количката не е снабдена със спе-циални колела. Количката на Уил нямаше такива.

5. Да лети в самолет, ако „квотата” за хора с увреждания вече е запълнена.

* Игрален филм, режисиран от Алфред Хичкок.-Б.р.

6. Да пазарува в магазини, в които няма рампа.Тези около замъка се възползваха от обстоятелството, че са в спи-

съка на историческите сгради, и твърдяха, че не могат да ги монтират. Някои дори казваха истината.

7. Да ходи на места, където е прекалено топло или прека-лено студено (проблеми с температурата).

8. Да отиде някъде спонтанно (трябваше да се опаковат чанти, маршрутите да се проверяват по два пъти за необходимите приспособления). 9. Да отиде в ресторант, ако се смущава, че го хранят, или

- в зависимост от положението с катетъра - ако тоалет-ната на ресторанта е на долния стаж.

10. Да прави дълги пътувания с влак (изтощително и много трудно е да се качи тежка моторизирана количка без допълнителна помощ). допълнителна помощ).

11. Да се подстригва, след като е валяло (всички косми полепваха по колелата на количката на Уил. Кой знае защо, но от това и на двама ни се повдигаше).