Аз преди теб

12. Да ходи на гости на приятели, ако нямат рампа за инва-лидни колички. Повечето къщи бяха със стълби. Повечето хора нямаха рампи. Нашата бе изключение. А и Уил беше заявил, че не иска да вижда никого.

13. Да слиза от хълма на замъка в пороен дъжд (спирачките невинаги действаха, а аз не можех да удържа тежка-

та количка).

14. Да ходи някъде, където може да има пияни. Уил беше като магнит за пияните. Имаха обичая да се навеждат над него и да издишват изпаренията в лицето му, дока-то го гледаха опулено и със съчувствие. Понякога дори

се опитваха да го пропъдят.

15. Да ходи някъде, където може да има тълпи.Това озна-чаваше, че с наближаването на лятото излизанията в района на замъка ставаха по-редки, а половината места, на които мислех, че можем да отидем -

на открито, концерти, - бяха изключени.

Когато в отчаяно търсене на нови идеи питах квадрипле-гиците онлайн какво е онова, което биха искали да правят най-много света, отговорът почти винаги беше: „Секс”. На тази тема вече бях получила доста нецензурни подробности.

Но като цяло не ми помагаха особено. Оставаха осем седмици, а и идеите ми се бяха изчерпали.

Два дни след разговора ни край простора се прибрах вкъщи и заварих татко да стои в коридора. Това само по

себе си бе необичайно (през последните няколко седмици се излежаваше на дивана, уж да правел компания на

дядо), но се изненадах и от факта, че носеше изгладена

риза, бе избръснат и коридорът ухаеше на „Олд Спайс”.

Почти съм сигурна, че имаше това шише с афтършейв от

1974 г. - Ето те и теб.

Затворих вратата след себе си.

- Тук съм.

Чувствах се уморена и притеснена. Прекарала бях цялото пътуване до вкъщи, разговаряйки по мобилния със служител в туристическа агенция за места, където бих могла да заведа Уил - и бях ударила на камък. Исках да го заведа някъде по-далеч, но в радиус от десет километра от замъка, изглежда, нямаше и едно местенце, което той би могъл да посети.

- Нали не възразяваш да вечеряш сама?

- Разбира се. Може по-късно да ида при Патрик в кръч-

мата. Защо? - Окачих якето си на една от свободните закачалки.

Сега, когато якетата на Трина и Томас ги нямаше, стой-ката изглеждаше почти празна. - Ще водя майка ти на вечеря. Направих бърза сметка наум. - Да не съм пропуснала рождения й ден? - Не, не.По друг повод. - Той сниши глас, сякаш беше някаква тайна. - Имам нова работа.

- Не думай! - Но сега забелязах промяната;цялото му

тяло се бе оживило. Раменете му отново се бяха поизпра-вили, усмивката не слизаше от лицето му. Изглеждаше с години по-млад. - Татко, това е фантастично!

- Знам. Майка ти е на седмото небе. Нали знаеш, че напоследък доста й се събра - заминаването на Трина, и дядо, и изобщо. Затова искам тази вечер да я заведа, да я поглезя малко. - —Каква е работата?

- Шеф на поддръжката. В замъка. Примигнах.

- Но това е…

- Господин Трейнър. Точно така. Позвъни ми и каза, че търсел да наеме някого, а твоят човек, Уил, му казал, че съм свободен. Отидох днес следобед, обясних му какво мога и сега съм на изпитателен срок за един месец. Започвам в събота.

- Ще работиш за бащата на Уил?

- Е, каза, че един месец ще съм на изпитателен срок,за да се спазели изискванията и други такива, но не вижда

причина да не продължа.

- Но това е… това е страхотно - казах аз. Чувствах се странно разтърсена от новината. - Изобщо не знаех, че е

имало вакантно място.

- И аз. Но работата е страхотна. Той е човек, който

разбира от качество, Лу. Поговорихме си за зеления дъб и ми показа какво е направил предишният майстор. Оставил си е ръцете! Направо да не повярваш! Каза, че е много впечатлен от работата ми.

Преливаше от енергия, не го бях виждала такъв от ме-

сеци.

Мама застана до него. Беше сложила червило и обувки-

те с високи токчета за официални случаи.

- Има и ван. Баща ти ще кара собствен ван.И заплата-та му е добра, Лу. Дори малко повече, отколкото в мебел-

ната фабрика.

Гледаше го така, сякаш е някакъв супермен. Когато се обърна към мен, лицето й говореше, че и аз трябва да се съединя към радостта и. Беше много изразително това мамино лице, а сега казваше, че трябва да позволим на татко да се наслади на момента.- Страхотна новина, татко! Наистина! - Пристъпих напред и го прегърнах.

- Е, всъщност трябва да благодарим на Уил. Какъв чо-век! Страшно съм му благодарен, че се е сетил за мен.

Чувах ги, докато излизаха от къщи - мама, която си намираше недостатъци пред огледалото в коридора, уверенията на татко, че изглежда чудесно, че я харесва каквато е. Чух го да опипва джобовете си за ключовете, портфейла, дребните, последва кратък смях. Вратата се хлопна, чух ръмженето на колата, която потегляше, и после остана само приглушеният звук от телевизора в дядовата стая. Седнах на стълбите. А след това извадих телефона си и набрах номера на Уил.

Мина известно време, преди да отговори. Представих си го как отива с количката до специалното устройство и натиска копчето с палеца.

- Ало?

- Ти ли го направи? Последва кратка пауза.

- Ти ли си, Кларк?

- Ти ли уреди работата на татко?