Аз преди теб

- Знаеш че не съм такъв. Само да не е някоя поговорка на санскрит.”Това, което не ме убива, ме прави по-силен”.

- Не. Ще поискам да ми татуират пчела. Малка пчелич-ка в жълто и черно. Обожавам ги.

Той кимна, сякаш това бе съвсем разумно желание.

- А къде я искаш? Или не бива да питам? Свих рамене.

- Не знам. На рамото? На бедрото?

- Отбий - нареди ми той.

- Защо, да не ти е зле?

- Просто отбий. Ей там има място. От лявата ти страна. Спрях колата до бордюра, извърнах се и го погледнах.

- Да вървим - подкани ме Уил. - Днес нямаме какво друго да правим.

- Къде да вървим?

- В студиото за татуировки.

Засмях се неуверено.

- Да бе, как не.

- Защо не?

- Ти сигурно си гълтал, вместо да плюеш.

- Не ми отговори на въпроса.

Извърнах се в седалката си. Той беше сериозен.

- Не мога просто да ида и да си направя татуировка. Така изведнъж.

- Защо не?

- Защото…

- Защото приятелят ти е против. Защото все още тряб-

ва да си добро момиче, нищо че си на двайсет и седем. Защото те е страх от манипулацията. Хайде, Кларк.Дос-тави си това удоволствие. Какво те спира?

Вторачих се във витрината на студиото за татуировки. Върху леко зацапания прозорец имаше голямо неоново сърце и няколко рамкирани фотографии на Анджелина Джоли и Мики Рурк. Гласът на Уил прекъсна размишленията ми:

- Добре. Ако ти си направиш, и аз ще си направя Извърнах се към него.

- Ще се татуираш?

- Ако това ще те убеди да излезеш от черупката си поне веднъж.

Изключих двигателя. Седяхме и слушахме последните му въздишки, глухото ръмжене на колите, наредени на опашка край нас.

- Трудно се маха.

- И какво от това?

- На Патрик никак няма да му хареса.

- Стига си го повтаряла.

- И може да пипнем хепатит от мръсни игли. И ще умрем от бавна, ужасна, мъчителна смърт. - Обърнах се към Уил. - Сигурно няма да може да ги направят сега.

Веднага, искам да кажа.

- Сигурно. Но защо просто не влезем да проверим.

Два часа по-късно излязохме от студиото за татуировки - аз, олекнала с осемдесет лири и с превръзка на хълбока, където мастилото още съхнеше. Относително малките размери на рисунката - както ми обясни татуировчикът -позволявали да бъде направена и оцветена само с едно посещение, тъй че ето ме сега. Довършена. Татуирана.Или както без съмнение би казал Патрик, белязана за цял живот. Под бялата превръзка имаше тлъста малка пчела.Бях я

избрала от ламинираната папка с рисунки, която татуиров-

чикът ми подаде, когато влязохме в ателието. Почти бях изпаднала в истерия от възбуда. Постоянно надничах под превръзката и накрая Уил ми каза да престана, за да не

объркам нещо.

Странно, но Уил се чувстваше много добре в ателието. Изобщо не се бяха впечатлили от появата му. Обясниха ни, че са имали няколко клиенти квадриплегици, оттук и ле-котата, с която се отнесоха към него. Изненадаха се, кога-то Уил им каза, че усеща иглата. Шест седмици по-рано бяха довършили татуировката на параплегик, който поис-кал trompe l’oeil* по цялата дължина на крака си.

Татуировчикът с обицата на ухото бе отвел Уил в съседната стая и с помощта на моя татуировчик го беше настанил на специална маса, тъй че всичко, което виждах през отворената врата, бяха краката му от коленете надолу. Чувах как двамата мъже си приказват тихичко и се смеят през бръмченето на иглата, и усещах острата миризма на антисептик в ноздрите си.

Когато почувствах първото убождане на иглата, прехапах устни - за нищо на света не исках Уил да ме чуе как викам. Мислех си какво прави той в съседната стая, опитвах се да подслушвам разговора и се чудех каква татуиров-ка е поискал. Когато най-сетне излезе - моята пчеличка вече бе готова, - отказа да ми покаже какво е. Подозирах,

сигурно е нещо, свързано с Алиша.

- Ти ми влияеш зле Уил Трейнър - заявих, докато от-варях вратата на колата и спусках рампата. Не можех да спра да се усмихвам.

- Покажи ми я.

Огледах улицата и отлепих малко от превръзката на хълбока си. - Страхотна пчеличка, харесва ми. Наистина.

*Букв.зрителна измама/фр./;арттехника, създаваща илюзия за тримерно изображение. - Б. р.

- Сега до края на живота си трябва да норя панталони с висока талия, когато съм с нашите. - Помогнах му да качи количката върху рампата и я издигнах. - Ако майка ти случайно разбере, че и ти имаш татуировка…

- Ще й кажа, че ти си ме подмамила.

- Хайде, Уил Трейнър, покажи ми я!

Той ме изгледа, без да мига, леко усмихнат. - Ще трябва да й сложиш нова превръзка, като се приберем.

- Няма да ми е за първи път. Хайде, покажи ми я , ина-че няма да потегля.

- Повдигни ризата ми. Отдясно. Твое дясно.

Наведох се през предните седалки, дръпнах нагоре ри-

зата му и отлепих парчето марля. Върху бледата му кожа се открояваше черно-бял правоъгълник, толкова малък, че трябваше да погледна два пъти, за да видя какво пише.

Най-добър до: 19 март 2007 г.

Отначало не разбрах. Позасмях се, но после очите ми се напълниха със сълзи.

- Да не би да е…

- Датата на злополуката. Да. - Той вдигна очи към небето. - О, за бога, Кларк, недей да цивриш. Исках да е смешно.

- Смешно е. По малко шантав начин.

- На Нейтън ще му хареса. Хайде, не ме гледай така, сякаш съм съсипал перфектното си тяло.