Аз, вещицата

— Навън е от часове. Не мисля, че е помръднал и едно мускулче. Един гарван прелетя. Мисля, че възнамерява да кацне върху него. — И Сара отпи от кафето си.

Матю стоеше с разтворени крака и вдигнати на нивото на раменете ръце. Палците и показалците му леко се докосваха. Беше по тениска и панталони за йога и приличаше на необичайно едро и добре облечено плашило.

— Трябва ли да се тревожим за него? Няма нищо на краката си. — Ем гледаше Матю над ръба на чашата си. — Сигурно замръзва.

— Вампирите избухват в пламъци, Ем. Те не замръзват. Ще се прибере, когато приключи.

Напълних чайника, направих си чай и застанах до лелите си. Трите мълчахме и гледахме Матю. На втората ми чаша той най-накрая си свали ръцете и се приведе от кръста. Сара и Ем бързо се отдръпнаха от прозореца.

— Знае, че го гледаме. Той е вампир, забравихте ли? — Засмях се, нахлузих ботушите на Сара върху вълнените си чорапи и стария клин и излязох навън.

— Благодаря за търпението — каза Матю, след като ме прегърна и ме целуна за добро утро.

Все още стисках чашата си и имаше опасност да разлея чай по гърба му.

— Медитацията е единствената ти почивка. Нямам намерение да я прекъсвам. Откога си навън?

— От изгрев-слънце. Имах нужда от време да помисля.

— Къщата има такъв ефект върху гостите. Прекалено много гласове, прекалено много неща се случват. — Беше хладно и се сгуших в дебелия си пуловер.

Матю докосна тъмните кръгове под очите ми.

— Все още изглеждаш изтощена. Малко йога няма да ти навреди.

Сънят ми бе тревожен, изпълнен със сънища, откъси от алхимична поезия и неясни тиради, насочени към Сату. Дори баба ми се разтревожи. Беше се облегнала на скрина и внимателно ме наблюдаваше, докато Матю ме успокояваше и се опитваше да ме накара отново да заспя.

— Строго ми е забранено да се занимавам с йога една седмица.

— И ти ще се подчиниш на леля си? — Веждата на Матю се изви като въпросителна.

— Обикновено не го правя — засмях се аз, хванах го за ръката и го повлякох обратно към къщата.

Матю взе чая от ръцете ми и ме извади от ботушите на Сара за секунда. Остави ме на земята и застана зад мен.

— Затвори ли очи?

— Вече да — казах аз. Затворих очи и забих пръстите на краката си в студената земя. Мислите се подгониха в съзнанието ми като игриви котета.

— Мислиш — отбеляза нетърпеливо Матю. — Просто дишай.

Умът и дъхът ми се успокоиха. Матю заобиколи и вдигна ръцете ми. Притисна палците ми към безименните и кутретата.

— Сега пък аз приличам на плашило — оплаках се. — Какво правя с ръцете си?

— Прана мудра — обясни Матю. — Увеличава жизнените сили и ускорява оздравяването.

Докато стоях с разперени ръце и обърнати към небето длани, тишината и спокойствието свършиха своята работа върху раненото ми тяло. След около пет минути стягането между очите ми изчезна и вътрешното ми око се отвори. Настъпи и лека промяна вътре в тялото ми — нещо се раздвижи на приливи и отливи, като вълна, разбиваща се в брега. С всяко вдишване в дланите ми се появяваше капка прясна студена вода. Съзнанието ми бе напълно чисто и нямах никакъв страх, че вещерската вода може да ме погълне, когато течността в шепите ми стане повече.

Третото ми око светна и се съсредоточи върху заобикалящата ме действителност. Видях поляните край къщата както никога преди. Под повърхността течаха подземни реки като големи вени. Корените на ябълковите дървета се простираха към тях и по шумолящите от утринния вятър листа имаше тънки водни паяжини. Водата под краката ми течеше към мен и се опитваше да разбере връзката ми с нейната мощ.

Вдишвах и издишвах спокойно. Нивото на водата в дланите ми се покачваше и падаше в съответствие с приливите и отливите вътре в мен и под краката ми. Когато повече не можех да контролирам водата, пръстите ми се разделиха и от разтворените ми длани изригнаха фонтани. Стоях насред задния двор с отворени очи и разперени ръце, под всяка от които се образуваше малка локва.

Моят вампир бе застанал на около два метра от мен с гордо изражение и скръстени ръце. Лелите ми излязоха на задната веранда, поразени.

— Впечатляващо — промълви Матю и се наведе да вземе чашата с изстиналия чай. — Ще станеш толкова добра в това, колкото си и в научната си работа. Магията не е само емоционална и ментална, тя е и физическа.

— Обучавал ли си и преди вещици? — Нахлузих отново ботушите на Сара. Стомахът ми силно къркореше.

— Не. Ти си ми единствената — засмя се Матю. — И да, знам, че си гладна. Ще поговорим повече на закуска. — Протегна ми ръка и двамата тръгнахме към къщата.

— Можеш да натрупаш цяло състояние от тази вещерска вода — извика Сара, когато се приближихме. — Всички в града имат нужда от нови кладенци, а стария Хари го погребаха заедно с пръчката му за търсене на вода миналата година, когато почина.

— Нямам нужда от пръчка за търсене на вода, аз съм пръчка за търсене на вода. А ако и вие мислите да копаете кладенец, направете го там. — И посочих към няколко ябълкови дървета, които не изглеждаха толкова хилави, колкото останалите.