Аз, вещицата

— Беше оръженосец на баща ми, Филип не можеше без него нито по време на мир, нито по време на война. Затова Март го направи вампир. Познава всички аспекти на дейността на братството. Когато баща ми умря, Ален пренесе лоялността си към Филип върху мен. Обади се да ми съобщи, че Маркъс никак не е бил доволен от съобщението ми.

Обърнах се, за да срещна погледа му.

— Същото съобщение, което предаде и на Болдуин на „Ла Гуардия“?

Той кимна.

— Само неприятности създавам на семейството ти.

— Това вече не занимава само семейство Дьо Клермон, Даяна. Рицарите на Лазар закрилят тези, които не могат да се защитят сами. Маркъс го знаеше, когато прие да стане член на ордена.

Телефонът на Матю отново забръмча.

— А това трябва да е Маркъс — каза той мрачно.

— Иди да говориш с него някъде, където никой няма да те чува. — Кимнах към вратата. Матю ме целуна по бузата, преди да натисне зеления бутон и да се отправи към задния двор.

— Ало, Маркъс — чух го да казва предпазливо, преди да затвори вратата след себе си.

Продължих да мия чиниите, повтарящите се движения ме успокояваха.

— Къде е Матю? — Сара и Ем стояха на вратата, хванати за ръце.

— Навън, говори с Англия — отвърнах и кимнах към задната врата.

Сара извади чиста чаша от шкафа, четвъртата й за тази сутрин, доколкото бях преброила, и я напълни с кафе. Емили взе вестника. Очите им още светеха от любопитство. Задната врата се отвори и затвори. Подготвих се за най-лошото.

— Как е Маркъс?

— С Мириам пътуват към Ню Йорк. Трябва да обсъдят нещо с теб. — Лицето на Матю беше буреносно.

— С мен? И какво?

— Не пожела да ми каже.

— Маркъс не е искал да те оставя сам сред вещици. — Усмихнах му се и част от напрежението се оттече от лицето му.

— Ще са тук до довечера и ще се настанят в хотела, който подминахме. Довечера ще отида там да се видя с тях. Каквото и да имат да ти казват, може да почака до утре. — Тревожните очи на Матю се стрелнаха към Сара и Ем.

Отново се обърнах към мивката.

— Обади му се пак, Матю. По-добре да дойдат направо тук.

— Не биха искали да притесняват никого — каза той спокойно. Матю не желаеше да разстройва Сара и останалите от семейство Бишъп, като води още двама вампири в къщата им. Но майка ми никога не би позволила Маркъс да отседне в хотел, след като е изминал толкова път.

Маркъс бе син на Матю. Което значеше, че е и мой син.

Пръстите ми изтръпнаха и чашата, която миех, се изплъзна от ръцете ми. Падна във водата и потъна.

— Моят син няма да отсяда в хотел. Той трябва да дойде в къщата на семейство Бишъп, да бъде със семейството си, а Мириам не бива да остава сама. И двамата ще спят тук и това е окончателно — заявих категорично.

— Син? — възкликна тихо Сара.

— Маркъс е син на Матю, което го прави и мой син. Това пък от своя страна го прави част от семейство Бишъп и тази къща е толкова негова, колкото и на теб, на мен и на Ем. — Обърнах се към тях и сграбчих ръкавите на блузата си с мокрите си ръце. Те силно трепереха.

Баба ми се появи от коридора, за да види за какво е този шум.

— Чу ли ме, бабо? — извиках аз.

„Всички те чухме, Даяна“, отвърна тя с дрезгав глас.

— Добре. Никакви разправии повече. И това важи за всички членове на семейство Бишъп в тази къща — живи и мъртви.

Къщата отвори предната и задната врата, за да покаже, че е гостоприемна, и из първия етаж повя студен въздух.

— Къде ще спят? — попита Сара.

— Те не спят, Сара. Вампири са. — Бодежът в пръстите ми се усили.

— Даяна — обади се Матю, — моля те, махни се от мивката. Електричеството, скъпа.

Стиснах още по-здраво ръкавите си. Върховете на пръстите ми бяха посинели.

— Разбрахме — каза веднага Сара и погледна към ръцете ми. — Вече имаме един вампир в къщата.

— Ще им приготвя стаите — предложи Емили и се усмихна искрено. — Радвам се, че ще имаме възможност да се запознаем със сина ти, Матю.

Матю, който досега бе стоял облегнат на стария дървен шкаф, се оттласна и тръгна към мен.

— Добре — рече той и ме издърпа от мивката. Подпря брадичка на главата ми. — Беше ясна. Ще се обадя на Маркъс и ще му кажа, че е добре дошъл тук.

— Не му казвай, че съм го нарекла свой син. Може да не иска да има мащеха.

— По този въпрос ще трябва да се разберете помежду си — подхвърли Матю и се опита да скрие усмивката си.

— Какво ти е толкова смешно? — Обърнах се, за да го погледна.

— След всичко случило се тази сутрин ти се притесняваш само дали Маркъс би искал мащеха. Направо ме изумяваш. — Матю поклати глава. — Всички вещици ли са така пълни с изненади, Сара, или е характерно само за семейство Бишъп?

Леля ми обмисли отговора си.

— Само за семейство Бишъп.

Надникнах през рамото на Матю и й се усмихнах с благодарност.

Лелите ми бяха заобиколени от тълпа призраци и всичките тържествено кимаха.

35.

След като измих чиниите, с Матю взехме писмото на майка ми, мистериозната бележка и страницата от ръкописа на Ашмол и ги отнесохме в трапезарията. Сложихме ги на старата износена маса. Напоследък тя рядко се използваше, тъй като нямаше смисъл двама души да седят в двата края на мебел, направена за дванайсет. Лелите ми дойдоха при нас с димящи чаши кафе в ръцете.