Аз, вещицата

— Три — прошепнах аз. — Три страници липсваха в началото. Видях откъде са откъснати. Тогава не ми се стори важно.

— Три — повтори Матю. Гласът му бе равен, ала ми се стори, че се кани да счупи нещо с голи ръце.

— Какво значение има дали липсват три или триста? — Сара все още се опитваше да види скритите думи. — Магията все е повредена.

— Има три вида свръхестествени същества. — Матю докосна лицето ми, за да ми покаже, че не е ядосан на мен.

— И щом у нас е едната… — започнах аз.

— Тогава у кого са оставалите две? — довърши Ем.

— Да му се не види, защо Ребека не ми е казала нищо? — Сара също звучеше като човек, който се кани да чупи. Емили взе рисунката от ръцете й и внимателно я постави върху старата маса.

Матю продължи да чете:

„Баща ти казва, че ще се наложи да пътуваш, за да разкриеш тайните. Няма да ти пиша нищо повече от страх, че писмото може да попадне в неподходящи ръце. Но ти ще разбереш какво трябва да направиш, сигурна съм в това.“

Подаде ми листа и продължи да чете от другия:

„Къщата нямаше да ти даде това писмо, ако не беше готова. Това означава, че ти също вече знаеш, че с баща ти те омагьосахме. Сара ще е бясна, но това бе единственият начин да те предпазим от Паството преди сенчестият мъж да те намери. Той ще ти помогне да откриеш магическите си способности. Той ще ти помогне да овладееш магическите си способности. Сара ще ти каже, че това не е негова работа, защото той не е от семейство Бишъп. Не й обръщай внимание.“

Сара изсумтя и изгледа зверски вампира.

„И тъй като ще го обичаш както никога не си обичала някой друг, аз обвързах магията с чувствата ти към него. Дори и така, само ти ще можеш да я извадиш на бял свят. Извинявай за паническите пристъпи. Бяха единственото, което успях да измисля. Понякога си прекалено смела и се излагаш на опасност. Успех в усвояването на магическите ти сили. Сара е перфекционист.“

Матю се усмихна.

— Винаги е имало нещо странно в пристъпите ти на тревожност.

— Как така странно?

— След като се срещнахме в Бодлианската библиотека, ми бе почти невъзможно да предизвикам у теб пристъп на паника.

— Но аз изпаднах в паника, когато излезе от мъглата край хангара за лодки.

— Защото се стресна. Инстинктите ти трябваше да те вкарват в дълбока паника винаги когато се появявах край теб. Но вместо това ти все повече се сближаваше с мен. — Матю ме целуна и обърна последната страница.

„Трудно ми е да завърша писмото, когато сърцето ми е натежало. Последните седем години бяха най-щастливите в живота ми. Не бих се отказала и от един миг с теб, дори и срещу безмерна власт и дълъг живот без теб. Не знаем защо богинята те повери на нас, но не е минал и ден, в който да не сме й благодарили за това.“

Потиснах стона си, но не успях да спра сълзите.

„Не мога да те предпазя от предизвикателствата, пред които ще се изправиш. Ще познаеш голяма загуба, ще бъдеш в смъртна опасност, но също така ще срещнеш и щастието. В следващите години може и да се съмняваш в инстинктите си, но ти стъпи на тази пътека от мига, в който се роди. Разбрахме го още щом се появи на този свят, увита в було. Оттогава живееш между световете. Но това е твоята същност и твоята съдба. Не позволявай на никого да те спре по пътя ти.“

— Какво е було? — прошепнах аз.