Аз, вещицата

— Джилиан беше твърдо убедена, че вещиците и вампирите трябва да странят едни от други. Паството не останало доволно, след като не разгадало докрай силата на Стивън Проктър, затова наредили на Джилиан да следи Даяна. Тя нямаше да се успокои, докато не предаде ръкописа на Ашмол и самата Даяна в ръцете на Паството.

— Но тя е донесла просто една снимка. — Ем си избърса очите.

— Беше заплаха. Паството трябваше да разбере, че няма да стоя със скръстени ръце и да им позволя да пипнат Даяна.

— Сату обаче я пипна — изтъкна Ем с необичайно остър тон.

— Стига, скъпа. — Пресегнах се и покрих дланта й с моята.

— Ами относно децата? — намеси се Сара и размаха чашата си. — Вие двамата сигурни ли сте, че искате да предприемете нещо толкова рисковано?

— Стига — повторих доста по-сурово, изправих се и ударих по масата. Всички освен Матю и баба ми подскочиха от изненада. — Ако ще влизаме във война, то няма да е заради някакъв омагьосан алхимичен ръкопис, моята безопасност или правото ми да се омъжвам и да имам деца. Ще се бием за бъдещето на всички ни. — Зърнах за миг това бъдеще, но ярката картина веднага се разкъса и частите й се разбягаха в хиляди посоки. — Ако нашите деца не успеят да преминат на следващото еволюционно стъпало, то нечии други деца ще го направят. И уискито няма да ми помогне да си затворя очите и да забравя това. Никой повече няма да преминава през този ад само защото обича някого, когото не бива да обича. Аз няма да го позволя.

Баба ми бавно, но сладко ми се усмихна. „Браво, моето момиче. Каза го като истинска Бишъп.“

— Не очакваме от никого да се бие на наша страна. Но разберете едно: нашата армия има един генерал. Матю. Ако не ви харесва, не се записвайте в нея.

Старият часовник в предния коридор удари полунощ.

Сара погледна към Ем.

— Е, скъпа? Ще застанем ли до Даяна в армията на Матю, или ще оставим дявола да победи?

— Не разбирам какво всички вие имате предвид, като казвате война. Ще има ли битки? Ще идват ли тук вампири и вещици? — попита Ем с треперещ глас обърнала взор към Матю.

— Паството е убедено, че отговорите на всичките им въпроси са в Даяна. Няма да престанат да я преследват.

— Но с Матю не се налага да останем тук. До сутринта може да сме заминали.

— Майка ми все казваше, че животът ми ще бъде провален, ако го свържа със семейство Бишъп — въздъхна Ем с уморена усмивка.

— Благодаря ти, Ем — отвърна Сара, но лицето й казваше много повече.

Часовникът отброи последния удар. Механизмът се върна в изходно положение, готов да удари на следващия кръгъл час.

— Мириам? — попита Матю. — Тук ли ще останеш, или се връщаш в Оксфорд?

— Моето място е при семейство Дьо Клермон.

— Даяна вече е от семейство Дьо Клермон — каза той с леден глас.

— Разбирам, Матю. — Мириам ме погледна. — Няма да се повтори.

— Колко странно — промърмори Маркъс и очите му обходиха стаята. — Първо си споделихме тайна. А сега три вещици и трима вампири се кълнат във вярност един към друг. Ако имахме и трима демони, можехме да сформираме Паство в сянка.

— Едва ли ще намерим трима демони в Мадисън — изтъкна Матю. — Но каквото и да се случи, това, за което говорихме тази вечер, трябва да си остане само между нас. Ясно ли е? ДНК изследванията на Даяна не са ничия работа.

Всички около масата закимаха. Пъстрата армия на Матю се строяваше след него, готова да се изправи срещу враг, когото не познавахме и чието име не знаехме.

Пожелахме си лека нощ и се качихме на горния етаж. Матю ме прегърна и ме преведе през вратата на спалнята, когато се обърках в тъмното. Мушнах се между студените чаршафи и зъбите ми затракаха. Когато хладното му тяло се притисна към моето, тракането на зъбите спря.

Спах дълбоко, събудих се само веднъж. Очите на Матю блестяха в мрака. Той ме придърпа съм себе си и двамата се притиснахме като лъжици.

— Заспивай — прошепна той и ме целуна зад ухото. — Тук съм. — Студената му ръка покри корема ми, вече защитаваше и неродените ни деца.

37.

През следващите няколко дни малката армия на Матю научи първия закон на войната: съюзниците не бива да се избиват помежду си.

На лелите им бе сравнително трудно да приемат вампири в дома си, но пък вампирите имаха много по-големи проблеми с приспособяването. Не само заради призраците и котката. Трябваше да се запасим с нещо повече от ядки, ако щяхме да живеем под един покрив. На следващия ден Маркъс и Мириам разговаряха с Матю на алеята, а после отпътуваха с рейнджровъра. Върнаха се след няколко часа с хладилник с червен кръст на вратата и достатъчно кръв и медицинско оборудване за полева болница. По молба на Матю Сара избра един ъгъл в работната си стая за кръвната банка.

— Просто предпазна мярка — увери я Матю.

— В случай, че на Мириам й се прияде? — погледна го изпитателно Сара и вдигна торба с кръв нулева отрицателна.

— Ядох, преди да тръгна от Англия — заяви троснато Мириам, която обикаляше боса по каменния под, докато подреждаше.

Сред доставките също така имаше опаковка противозачатъчни в ужасна жълта опаковка с релефно цвете отгоре. Матю ми ги даде, когато си лягахме.