Аз, вещицата

— Защо? — От думите на Мириам бях останала с впечатление, че вампирът е уважаван воин с векове опит.

— Маркъс напомня на Фернандо за Филип. Ако има война, ще ни е нужен някой с чара на баща ми, за да убеди вампирите да се бият не само срещу вещици, но и срещу други вампири. — Матю кимна замислено и огледа очертанията на своята империя. — Да, Фернандо ще му помогне. И ще го предпазва от грешки.

Когато се върнахме в кухнята — Матю, за да си търси вестника, а аз да намеря нещо за ранен обяд — Сара и Ем току-що се бяха върнали от покупки. Разопаковаха пакети с пуканки, ядки и всички горски плодове, които бяха успели да намерят през октомври в северната част на щат Ню Йорк. Взех една торбичка с боровинки.

— Ето те и теб. — Очите на Сара светнаха. — Време е за уроци.

— Имам нужда първо от малко чай и нещо за хапване — протестирах аз, докато въртях пликчето с боровинки в ръцете си. — Никаква магия на празен стомах.

— Дай ми ги — каза Ем и взе пликчето. — Мачкаш ги, а са любимите на Маркъс.

— Ще ядеш по-късно. — Сара ме бутна към работната стая. — Престани да се вдетиняваш и се размърдай.

Оказа се, че съм също толкова безнадеждна със заклинанията, колкото бях и като тийнейджърка. Не можех да си спомня как започваха, а и тъй като лесно се разсейвах, бърках думите и резултатите бяха плачевни.

Сара сложи свещ върху голямата маса в работната стая.

— Запали я — нареди тя и се обърна към неописуемо зацапания учебник по магия.

Това беше просто упражнение, по силите дори на вещица в детска възраст. Когато обаче заклинанието излезеше от устата ми, или свещта само димеше без да пламне, или нещо друго се подпалваше. Този път опожарих китка лавандула.

— Не можеш просто да произнесеш думите, Даяна — скара ми се Сара, след като потуши пламъците. — Съсредоточи се. И го направи отново.

Опитах пак, и отново, и отново. Само веднъж фитилът на свещта леко припламна.

— Не става така. — Ръцете ми изтръпнаха и ноктите ми посиняха. Бях готова да закрещя от нерви.

— Щом можеш да предизвикаш вещерски огън, значи можеш да запалиш и свещ.

— Ръцете ми се движат по начин, който ви напомня за друга вещица, способна да запали вещерски огън. Не е същото, а и магиите са по-важни от всичко това тук — казах аз и посочих учебника.

— Магията не е единственият отговор на всичко — отвърна троснато Сара. — Все едно да режеш хляб с електрически трион. Понякога и обикновеният нож е достатъчен.

— Нямаш много високо мнение за магиите, но аз ги усещам вътре в себе си, те искат да излязат навън. Някой трябва да ме научи как да ги овладея.

— Аз не мога. — Гласът на Сара бе пълен със съжаление. — Не съм родена с дарбата да предизвиквам вещерски огън. Но поне мога да се погрижа да се научиш да палиш свещ с едно от най-простите заклинания, които някога са измисляни.

Сара беше права. Но ми отне толкова много време да овладея магията, а заклинанията нямаше да ми свършат работа, ако от мен отново потечеше вода.

Върнах се към свещта и започнах да произнасям думите, а Сара се зарови в учебника за нови предизвикателства.

— Това е добро — каза тя и ми посочи страница, изцапана с кафяво, зелено и червено. — Заклинанието създава така нареченото ехо — точно копие на нечии думи, изречени на друго място. Много е полезно. Да го опитаме.

— Не, нека си починем. — Извърнах се и понечих да пристъпя.

Само след една крачка се озовах в ябълковата горичка.

А Сара крещеше:

— Даяна, къде си?

Матю изскочи от вратата и се втурна по стъпалата на верандата. Орловият му поглед ме намери лесно и той се озова до мен само с няколко бързи крачки.

— Какво става? — Държеше ме за лакътя, за да не избягам.

— Имах нужда да се махна от Сара. Само пристъпих и се озовах тук. Същото се случи и на алеята предната нощ.

— Да не си имала нужда и от ябълка? Не можеше ли просто да отидеш до кухнята? — По устните му заигра усмивка.

— Не — отвърнах едносрично.

— Прекалено много неща за прекалено кратко време, а?

— Не съм добра във вещерския занаят. Прекалено е…

— Точен? — довърши.

— Иска прекалено много търпение — признах аз.

— Вещерството и заклинанията може да не са любимите ти оръжия — каза той тихо и погали вирнатата ми брадичка с опакото на дланта си, — но ще ги научиш. — Заповедническата нотка беше едвам доловима, но я имаше. — Да ти намерим нещо за ядене. То винаги те прави по-сговорчива.

— Да не ме манипулираш? — попитах мрачно.

— Сега ли го забеляза? — Той се изсмя. — Само това правя от седмици.

Матю продължи да го прави и през целия следобед, като ми разказваше истории от вестника за изгубени котки, пожари в кухни и предстоящия празник Вси светии. Когато приключих с цяла купа остатъци от вечерята, усетих как храната и неговото бъбрене са успели да си свършат работата. Вече можех отново да се изправя пред Сара и нейния учебник по магии. Върнах се в работната стая. Спомнях си думите на Матю всеки път, когато ми се приискваше да зарежа Сара и нейните подробни инструкции. Помагаха ми да се съсредоточа върху усилията да запаля огън, да пресъздам гласове и каквото там се искаше от мен.