Аз, вещицата

— Можеш да ги почнеш веднага или да изчакаш няколко дни до началото на цикъла си.

— Откъде знаеш кога е цикълът ми? — Последният ми цикъл бе свършил в деня преди Мабон, в деня преди да срещна Матю.

— Знам кога се каниш да прескачаш ограда. Много лесно ми е да позная кога ще кървиш.

— Можеш ли да си край мен по време на менструация? — Държах опаковката с хапчетата все едно всеки миг щеше да експлодира.

Матю ме погледна учудено, после се засмя.

— Dieu, Даяна. Нямаше да е останала жива жена, ако не можех. — Поклати глава. — Не е същото.

Започнах да пия хапчетата още същата вечер.

Докато се приспособявахме към съвместното си съжителство, възникнаха нови задължения — повечето от тях бяха свързани с мен. Никога не ме оставяха сама и никога не ми позволяваха да се отдалечавам на повече от два метра от най-близкия вампир. Беше типично поведение на глутница. Вампирите се скупчваха около мен, за да ме пазят.

Денят ми бе разделен на две, ако не броим храненията, за които Матю настояваше да са на равни интервали, за да мога да се възстановя напълно от случилото се в Ла Пиер. Той правеше с мен йога между закуската и обяда, а след това Сара и Ем се опитваха да ме научат как да използвам магическите си способности и да правя заклинания. Когато започвах да си скубя косите от бяс, Матю ме извеждаше на дълга разходка преди вечеря. След като топлокръвните се нахранеха, се събирахме около масата във всекидневната и разговаряхме за текущи събития и стари филми. Маркъс измъкна отнякъде дъска за шах и с баща му често играеха, докато Ем разтребваше.

Сара, Маркъс и Мириам имаха обща страст към филмите, която определяше какво ще гледаме по телевизията. Сара бе открила това сходство в интересите, когато една нощ я налегнало обичайното безсъние, слязла на долния етаж и намерила Маркъс и Мириам да гледат „От миналото“. Тримата харесваха също така да играят на скрабъл и да ядат пуканки. Докато останалите се събудят след онази нощ, те вече бяха превърнали всекидневната в киносалон, а на масата нямаше нищо друго, освен таблото за скрабъл, пукната купа с плочки с букви и два опърпани речника.

Оказа се, че Мириам има изключителна памет за разни архаични думи.

— Разпус! — възкликна Сара една сутрин, когато слизах по стълбите. — Каква е тази дума? Ако имаш предвид разпуснат, това е друго нещо.

— Означава „почивка“ — обясни Мириам. — Така ни казваха, когато отивахме на ваканция. Провери в речника, ако не ми вярваш.

Сара промърмори нещо и отиде в кухнята за кафе.

— Кой печели? — попитах аз.

— Иска ли питане? — И вампирката се усмихна доволно.

Когато не играеха на скрабъл или не гледаха стари филми, Мириам изнасяше лекции за вампирите. За няколко следобеда успя да обясни на Ем значението на имената, поведението на глутницата, териториалните ритуали, свръхестествените сетива, хранителните навици. Напоследък разговорите им се въртяха около по-сложни теми — като как се убива вампир.

— Не, дори прерязването на гърлото не дава гаранция, Ем — разясняваше търпеливо Мириам. Двете седяха във всекидневната, докато аз правех чай в кухнята. — Трябва да предизвикаш максимално голям кръвоизлив. В слабините е най-сигурно.

Матю поклати глава, като дочу разговора, и се възползва от възможността, докато всички са заети с нещо друго, да ме притисне до хладилника. Блузата ми беше вдигната и косата разрошена, когато нашият син влезе в стаята с наръч дърва.

— Да не си загубил нещо зад хладилника, Матю? — По лицето му бе изписана самата невинност.

— Не — отвърна тихо Матю. Зарови лице в косата ми, да изпие аромата на възбудата ми. Аз го налагах по раменете, но той само ме притискаше още по-силно.

— Благодаря, че хвърли още дърва в огъня, Маркъс — едва изрекох задъхано.

— Да донеса ли още? — Едната му руса вежда се вдигна нагоре. Имитираше идеално баща си.

— Добра идея. Довечера ще е студено. — Извъртях глава и се опитах да налея здрав разум в главата на Матю, ала той го прие като покана за целувка. Маркъс и зареждането с дърва изведнъж ми се сториха незначителни.

Когато не ме дебнеше по ъглите, Матю се събираше със Сара и Маркъс и тримата образуваха най-злата тройка, приготвяща отвари, след трите вещици на Шекспир. Парата, която вдигнаха за рисунката с алхимическата сватба, не разкри нищо, но това не ги отчая. Стояха в работната стая с часове, четяха учебника по магии на семейство Бишъп и забъркваха отвари, които или миришеха отвратително, или избухваха, или и двете. С Ем се втурнахме при тях веднъж, когато чухме силен взрив, последван от нещо като гръмотевица.

— Какво правите вие тримата? — изуми се Ем, сложила ръце на кръста. Лицето на Сара бе покрито със сажди, а от комина се ронеха отломки.

— Нищо — промърмори леля ми. — Опитвах се да разсека въздуха и магията нещо не се получи, това е всичко.

— Да разсечеш ли? — Погледнах озадачено бъркотията.

Матю и Маркъс тържествено кимаха.

— По-добре почисти преди вечеря, Сара Бишъп, че ще ти дам едно разсичане! — избухна Ем.