Баудолино

В някои дни било трудно да се намерят купувачи, защото градът все повече се обърквал и поклонниците бивали неочаквано призовавани да се явят в лагера си в пълна бойна готовност. Например носела се мълва, че Мурзуфул бил нападнал Филея, надолу по брега, и поклонниците се били намесили в гъсти редици, стигнало се до сражение или поне до сблъсък, в който Мурзуфул бил здравата натупан и му отнели знамето с образа на Богородица, закрилница на войската му. Мурзуфул се върнал в Константинопол и наредил на своите хора да не разказват никому за претърпения срам. Латинците узнали за това и една сутрин тяхна галера преминала пред самите стени на града, разперила плененото знаме, а екипажът й правел на ромеите мръсни жестове, като показвал палци между пръстите си или с лявата ръка удрял дясната над лакътя. Изобщо Мурзуфул се изложил ужасно и ромеите дълго пеели по улиците подигравателни песнички за него.

Накратко, за да бъдат измайсторени хубави реликви и да им се намерят добри купувачи, нашите приятели работили от януари до март, но — днес една челюст на свети Еобан, утре един пищял на света Кунегонда — натрупали доста парички, за да се разплатят с генуезците и да се пооблекат както подобава.

— И това ти обяснява, господин Никита, защо напоследък се появиха в твоя град толкова двойни реликви, че вече един Господ знае коя е истинската. Но от друга страна, влез ни в положението. Все пак трябваше да преживяваме между латинците, готови за грабеж, и твоите гърчоля, извинявай, твоите ромеи, готови да ги излъжат. В края на краищата мамехме измамници.

— Прав си — каза примирен Никита. — Може би много от тези реликви ще вдъхнат праведни мисли на латинците, отклонили се от светата вяра, като ги видят в своите варварски църкви. Щом мисълта е свята, свята става и реликвата. Неведоми са пътищата Господни.

Вече можели да се успокоят и да поемат към своите отечества. Киот и Борон не знаели къде да отидат, били се отказали от търсенето на Градала и на Зосим; Бойди казвал, че със спечелените пари щял да си купи лозя в Александрия и да завърши дните си в охолство; за Баудолино бъдещето било най-неясно: след като приключил с търсенето на отец Йоан и загубил Хипатия, вече му било все едно дали въобще ще живее, или не. Поета, напротив, бил обладан от мания за всемогъщество: щял да продава светите мощи по целия свят, щял да не ги дава на поклонници с нисък сан, а само на началниците им, и тъй щял да си спечелва тяхното благоразположение.

Един ден съобщил, че в Константинопол имало безценна реликва — Мандилиона, сиреч Едеският образ.

— Какъв медальон? — запитал Главореза.

— Това е една кърпа за лице — обяснил му Поета, — на която е отпечатан ликът на Божия син. Не е нарисуван, а отпечатан по естествен начин: един acheiropoieton, неръкотворен образ. Абгар V, цар на Едеса, бил прокажен и изпратил своя архивар Ханан да покани Иисуса да дойде при него и да го изцери. Иисус не можел да отиде, но взел тази кърпа, избърсал си лицето с нея и така отпечатал чертите си върху й. То се знае, като получил кърпата, царят оздравял и приел новата вяра. Преди векове, когато персийците обсадили Едеса, защитниците издигнали Мандилиона над градските стени и градът бил спасен. После император Константин купил кърпата и я донесъл тук, поставили я първо във Влахернската църква, после в „Света София“, най-сетне във Фароския параклис. Това е истинският Мандилион, макар да се говори, че съществуват и други: в кападокийския град Камулия, в египетския Мемфис, и в Анаблатха, близо до Йерусалим. Което не е невъзможно, защото Иисус приживе сигурно много пъти си е избърсвал лицето. Но този е безспорно най-чудотворният от всички, защото на Великден лицето се променя според часовете на деня: сутринта приема чертите на новородения Иисус, на третия час — чертите му на момче и така нататък, докато приеме образа му на възрастен, какъвто е бил в деня на Страстите.

— Къде си ги научил всички тези работи? — запитал Бойди.

— Разказа ми ги един монах. Така че това е една истинска реликва, с каквато можем, като се върнем по нашите места, да получим почести и имоти. Трябва само да намерим необходимия епископ, както Баудолино намери Райналд за своите влъхви. Досега продавахме реликви, но сега е дошло времето да купим една, но такава, че да ни донесе невиждано щастие.

— Е, от кого ще го купиш тоя Мандилион? — запитал Баудолино, вече отвратен от търгуването със светини.

— Той бил вече купен от един сириец, с когото пихме една вечер и който работи за атинския владетел. Той ми каза, че този владетел би дал и Мандилиона, и още много други неща, само за да се сдобие със Сидонията.

— Сега ще трябва да ни обясниш какво е Сидонията — казал Бойди.