Баудолино

— Веднага щом направихме опит да прекосим Златния рог и да влезем в града, разбрахме, че сме изпаднали в най-странното положение, което бяхме преживявали. Градът не беше обсаден, защото, макар корабите им да бяха закотвени в пристанището, враговете бяха разквартирувани в Пера и много от тях сновяха по улиците му. Не беше и завладян, защото наред с кръстобелязаните нашественици в него обикаляха и императорските войници. С други думи, рицарите бяха в Константинопол, но Константинопол не беше техен. И когато стигнахме при моите приятели генуезците — същите, които приютиха и теб, — и те не можаха да ни обяснят нито какво се случва, нито какво предстои да се случи.

— И на нас ни беше трудно да разберем — въздъхна с примирение Никита. — При това един ден ще ми се наложи да напиша историята на този период. Повече от десет години след зле завършилия поход за възвръщането на Йерусалим, предприет от твоя Фридрих и кралете на Франция и Англия, латинците поискаха да опитат отново, водени от Балдуин Фландърски и Бонифаций Монфератски. Но се нуждаеха от флот и поръчаха на венецианците да им построят кораби. Чух те да говориш с насмешка за алчността на генуезците, но в сравнение с венецианците генуезците са направо олицетворение на щедростта. Латинците получиха корабите си, но нямаха пари да ги платят и венецианският дож Дандоло (съдбата бе пожелала да бъде сляп и той, но сред всички слепци в тази история той единствен беше далновиден) поиска срещу дълга им, преди да тръгнат за Божи гроб, да му помогнат да подчини Зара. Поклонниците приеха и това беше първото им престъпление, защото не може да тръгваш с кръста напред, пък да отидеш да завладяваш един град за венецианците. Междувременно Алексий, братът на онзи Исак Ангел, който бе свалил от престола Андроник, за да му отнеме властта, заповяда да му избодат очите, заточи го на брега на морето и се провъзгласи за василевс.

— Това беше първото, което ми разказаха генуезците. Историята била много объркана, защото този брат на Исак наистина станал Алексий III, но имало още един Алексий, син на Исак, който успял да избяга, стигнал до Зара, вече под венецианска власт, и поискал от латинските поклонници да му помогнат да си върне бащиния престол, обещавайки им в замяна на това да им окаже помощ при завладяването на Божи гроб.

— Лесно е да обещаваш нещо, което още не притежаваш. От друга страна, Алексий III трябваше да осъзнае, че империята му се намира в опасност. Но макар още да имаше очи, той беше заслепен от заобикалящите го леност и продажност. Представяш ли си, в един момент поиска да построи още бойни кораби, но пазачите на имперските гори не му разрешиха да сече дърветата. А по това време началникът на флота Михаил Стрифин, предводител на войската, бе вече разпродал платната, такелажа, кормилата и други части на наличните кораби, за да натъпче собствените си сандъци. Междувременно в Зара младият Алексий беше провъзгласен за император от тамошното население и през юни миналата година латинците пристигнаха тук, точно срещу града. Сто и десет галери и седемдесет кораба, които пренасяха хиляда рицари и трийсет хиляди воини с щитове пред корабните бордове, развети знамена и хоругви по кулите, преминаха като на парад по ръкава Свети Георги, надувайки тръби и биейки барабани, а нашите стоят по стените и гледат представление. Тук-там някой да хвърли камък по корабите, но повече за забава, отколкото за да им нанесе вреда. Едва когато латинците акостираха точно срещу Пера, този наш безумец Алексий III изведе имперската армия. Но и тази работа беше само за показ, в Константинопол живеехме като в дрямка. Може би знаеш, че входът на Златния рог беше защитен от дебела верига, която се проточваше от единия до другия бряг, но нашите не я защитиха добре: латинците я скъсаха, влязоха в пристанището и стовариха войниците си точно пред императорския дворец във Влахерна. Нашата армия излезе извън стените, водена от императора, дамите от зъберите гледаха представлението и възклицаваха колко нашите приличали на ангели с прекрасните си доспехи, които блестели на слънцето. Разбраха, че нещо не е наред, едва когато императорът, вместо да влезе в битка, се прибра в града. И го разбраха още по-добре, няколко дни по-късно, когато венецианците нападнаха стените откъм морето и неколцина латинци успяха да се покатерят по тях и да подпалят най-близките къщи. Моите съграждани осъзнаха какво става едва след този първи пожар. И какво направи тогава Алексий III? Натовари през нощта десет хиляди златни монети на един кораб и избяга от града.

— И на престола се върнал Исак?