Баудолино

— Не — казвал той, безутешен, — може би десетте племена са минали през царството, но после са продължили скитането си; ние, юдеите, винаги търсим една обетована земя, само да е някъде другаде, не където сме, и сега кой ги знае къде са, може да са на две крачки от мястото, където завършвам дните си, но вече загубих всяка надежда да ги открия. Трябва да понасяме изпитанията, които Всевишният, да се свети вовеки името Му, ни изпраща. И на Иов не му е било лесно.

— Беше се побъркал, то си личеше отдалече. А и Киот и Борон не ми изглеждаха вече с всичкия си, като ги слушах непрекъснато да дърдорят за Градала, как несъмнено щели да го намерят и как той дори сам щял да се предаде в ръцете им. Колкото повече се увличаха, толкова повече чудодейните му способности растяха и разпалваха мечтата им да го притежават на всяка цена. Поета пък повтаряше: „Аз да го пипна този Зосим, и ще стана господар на света“. „Да забравим Зосим, казах, той изобщо не е стигнал до Пндапетцим, загубил се е в пустинята и скелетът му е станал прах сред нейния прахоляк, а Градала са го взели неверниците чергари и сигурно им служи, за да пикаят в него.“ „Мълчи“, ми казваше пребледнял Борон.

— И как успяхте да се измъкнете от този ад? — поиска да узнае Никита.

— Един ден Гавагай дойде и ни каза, че е открил как да избягаме. Горкият Гавагай, и той междувременно беше остарял. Така и не узнах колко живеят униподите, но той вече не изпреварваше светкавицата, както навремето. По-скоро се явяваше като гръмотевицата, малко след нея, и то доста задъхан.

Планът им бил следният: трябвало да си вземат оръжията, да изненадат евнуха пазач на птиците рух, да го принудят да им затегне ремъците както обикновено, но така, че долният им край да бъде завързан за коланите на бегълците. След това да заповяда на птиците да полетят към Константинопол. Гавагай бил говорил с евнуха и бил узнал, че той често ги изпращал там, при някакъв техен човек, който живеел на един хълм близо до Пера. Баудолино и Гавагай знаели езика на сарацините и можели да разберат дали евнухът дава на птиците верни нареждания. А щом стигнели до целта си, те щели да кацнат сами.

— Как аз не мисли това по-рано? — питал се Гавагай, като смешно се блъскал с юмрук по главата.

— Добре — възразил Баудолино, — но как ще летим с тези гюллета на краката.

— Аз намери пила — успокоил го Гавагай.

През нощта униподът измъкнал оръжията и торбите им и ги отнесъл в килията им. Мечовете и кинжалите били ръждясали, но нашите приятели цяла нощ ги лъскали и точили о каменните стени. Получили и пилата. Не била кой знае колко добра и им потрябвали дълги седмици, за да изпилят халките, които стягали глезените им. Успели. Заместили прерязаната халка с въже, което вързали за веригата, тъй че се движели из замъка сякаш оковани както по-рано. При по-внимателно вглеждане измамата можела да се открие, но никой не я забелязал, тъй като те били в замъка вече от много години и песоглавците, понеже гледали на тях като на домашни животни, въобще не им обръщали внимание.

Една вечер узнали, че на следващия ден трябвало да вземат от кухните няколко чувала с развалено месо, за да го занесат на птиците. Гавагай ги предупредил, че това е най-удобният случай.

На сутринта отишли да вземат чувалите, като се престрували, че вършат неохотно тази работа, минали през килията си и мушнали оръжията си между месата. Когато стигнали до клетката, Гавагай бил вече там и забавлявал евнуха пазач, като се премятал през глава. Останалото било лесно, отворили чувалите, измъкнали от тях ножовете си, опрели ги о гърлото на пазача (Соломон ги наблюдавал отстрани, сякаш изобщо не се интересувал от това, което ставало) и Баудолино обяснил на евнуха какво се иска от него. Оказало се, че няма достатъчно ремъци, но Поета посочил с ножа си към ушите на евнуха и той, който вече бил рязан веднъж, бързо заявил, че е склонен да им сътрудничи. Седем птици били подготвени да издържат тежестта на седмина мъже или по-точно на шестима мъже и един унипод.

— Аз искам най-силната — казал Поета и се обърнал към евнуха: — Защото ти за съжаление на можеш да останеш тук, тъй като ще вдигнеш тревога или ще извикаш на птиците си да се върнат в клетката. На колана ми ще завържем втори ремък, на който ще висиш ти, така че моята птица ще трябва да носи двамина.

Баудолино превел думите му, евнухът заявил, че ще бъде щастлив да придружи бегълците до края на света, но запитал какво ще правят после с него. Уверили го, че щом стигнат в Константинопол, ще го пуснат да си върви.

— Да побързаме — заповядал Поета. — Не мога да понасям вонята на тази клетка.

И все пак изминал цял час, докато нагласят всичко по правилата на изкуството. Всеки се завързал здраво за своята птица и Поета затегнал за своя колан ремъка, на който трябвало да увисне евнухът. Още не бил готов само Гавагай, който следял от ъгъла на коридора да не би да дойде някой и да провали бягството.