Читаем Баудолино полностью

— Да, но вече беше стар и освен това сляп и латинците му припомниха, че трябва да сподели империята със сина си, получил титлата Алексий IV. С това момче латинците бяха сключили договор, за който ние още не знаехме: според него Византийската империя отново се признаваше за подчинена на католиците и римляните, василевсът трябваше да даде на поклонниците двеста хиляди сребърни марки, провизии за една година, десет хиляди конници за превземането на Йерусалим и още петстотин, които да останат за охрана на Божи гроб. Исак си даде сметка, че в имперската хазна няма достатъчно средства и че няма как да обясни на свещениците и народа защо изведнъж е трябвало да се подчинят на римския папа… И така започна една игра, която продължи няколко месеца. От една страна, Исак и синът му, за да съберат достатъчно пари, започнаха да плячкосват църквите, насичаха с брадви образите на Христа и след като им бяха взели ценните украси, ги хвърляха в огъня, нареждаха да се стопи на кюлчета всичкото злато и сребро, което бяха намерили. А от друга страна, латинците, укрепили се в Пера, се разхождаха и отсам Златния рог, разполагаха се на трапезата на Исак, държаха се като господари навсякъде и правеха всичко, за да забавят тръгването си. Казваха, че чакат да им се изплати докрай дължимото, а най-настоятелният беше дожът Дандоло с неговите венецианци, но всъщност мисля, че Константинопол беше за тях истински рай и че блажено си живееха в него за наша сметка. Не им стигаше, че изнудват християните, а може би за да се оправдаят, че все отлагаха да си премерят силите със сарацините от Йерусалим, някои от тях тръгнаха да плячкосват къщите на сарацините от Константинопол, които си живееха мирно в столицата, и при тези си подвизи запалиха втория пожар, в който изгубих най-хубавата си къща.

— А двамата василевси не протестираха ли пред съюзниците си?

— Те вече бяха заложници в ръцете на латинците, които бяха превърнали Алексий IV в своя играчка: веднъж, когато той бил отишъл в техния лагер, за да се забавлява като обикновен воин, те му свалили златната диадема и се изредили да се увенчават с нея. Никой византийски василевс не е бивал унижаван до такава степен! Исак пък затъпяваше сред чревоугодните монаси и бълнуваше, че щял да стане император на света и щял да прогледне отново… Накрая народът се разбунтува и избра за василевс Николай Канабо, добър човек, но слаб. Силният на деня вече беше Алексий Дука Мурзуфул, подкрепен от началниците на войската. С тяхна помощ му бе лесно да вземе властта. Сърцето на Исак не издържа. Мурзуфул заповяда да обезглавят Канабо и да удушат Алексий IV и прие името Алексий V.

— Ние пристигнахме точно в дните, когато не се знаеше кой управлява, дали Исак, Алексий, Канабо, Мурзуфул или кръстоносците, и не разбирахме, когато се говореше за Алексий, за кого става дума, за третия, четвъртия или петия. Заварихме генуезците да живеят там, където ги видя и ти, докато домовете на венецианците и на пизанците се оказаха изгорели във втория пожар и те се бяха оттеглили в Пера. Поета реши, че в този злочест град ще трябва да изградим отново щастието си.

— Където цари безвластието — казал Поета, — всеки може да стане цар.

На първо време трябвало да се намерят пари. Петимата били окъсани, мръсни, без никакви средства. Генуезците ги били приели сърдечно, но казвали, че гостът е като рибата, след три дни замирисва. Поета се изкъпал, подстригал си косата и брадата, взел назаем от домакините прилични дрехи и една хубава сутрин излязъл да събере новини от града.

Върнал се вечерта и съобщил:

— От днес Мурзуфул е василевс, изби всички останали. Изглежда, че за да спечели одобрението на поданиците си, се опитва да предизвика латинците, а те го смятат за узурпатор, защото били сключили договорите си с бедния Алексий IV, мир на праха му, толкоз млад, но явно обречен да свърши зле. Латинците чакат Мурзуфул да направи грешна стъпка; засега продължават да пиянстват по кръчмите, но им е ясно, че рано или късно ще го изритат и ще плячкосат града. Те знаят колко злато в кои църкви се пази, знаят и че градът е пълен със скрити реликви, но много добре знаят също, че с реликвите не бива да се шегуват, защото началниците им ще искат да ги вземат за себе си, за да ги отнесат в своите градове. Тъй като обаче гърчолята не са по-добри от тях, кръстоносците правят мили очи на този или онзи, за да си осигурят отсега и да вземат по-евтино най-важните светини. Поука: който иска да забогатее в този град, продава реликви, а който иска да забогатее, като се завърне у дома си, ги купува.

— Значи е дошло времето да измъкнем нашите глави на Кръстителя! — казал обнадежден Бойди.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза