Читаем Баудолино полностью

Наложи се Никита да отсъства на два пъти от Селимврия. В Константинопол Балдуин Фландърски бе провъзгласен за василевс и латинците постепенно бяха завзели цялата империя, но Никита трябваше да се погрижи за имотите си. В Никея се изграждаше последният бастион на Византийската империя и Никита имаше намерение да се пресели там, където щяха да имат нужда от съветник с неговия опит. Затова се налагаше да си създаде връзки и да подготви това ново изключително опасно пътуване.

И при всяко свое завръщане заварваше в подножието на колоната все по-голяма тълпа. Някои бяха предположили, че един стълпник, тъй пречистен в своето продължително самобичуване, не може да не притежава дълбока мъдрост, и се изкачваха по стълбата да поискат от него съвет и утеха. Разказваха му своите нещастия и Баудолино отговаряше например така:

— Ако си горделив, ти си дяволът. Ако си тъжен, си неговият син. А ако се тревожиш за много неща, си неговият неуморен слуга.

Друг му искаше съвет как да разреши спора си със съседа. И Баудолино отвръщаше:

— Бъди като камилата: носи товара на своите грехове и следвай стъпките на оня, който познава пътищата към Господа.

Трети пък му се оплакваше, че снахата не можела да има деца. И Баудолино казваше:

— Това, което може да мисли един човек за нещата под небето и за нещата над небето, е ненужно. Само онзи, който постоянства в мислите си за Христос, живее в истината.

— Колко е мъдър — повтаряха вярващите, оставяха му някоя пара и си тръгваха утешени.


Настъпи зимата и Баудолино, сгушен, почти не излизаше от параклиса. За да не бъде принуден да слуша дългите истории на тези, които се изкачваха до него, започна да ги преварва:

— Обичаш една жена с цялото си сърце, но си обзет от съмнението, че тя не те обича със същия плам — казваше.

Човекът възкликваше:

— Колко си прав! Ти четеш в душата ми като в отворена книга! Какво да направя?

И Баудолино отвръщаше:

— Мълчи и не измервай другите по себе си.

На дебелака, който се изкачи с огромни усилия горе, каза:

— Всяка сутрин се будиш със схванат врат и ти е трудно да си обуеш гащите.

— Точно така е — съгласи се оня, възхитен.

Баудолино продължи:

— Няма да се храниш в продължение на три дни, но не се възгордявай от това. Не се възгордявай, а яж месо. По-добре е да ядеш месо, отколкото да се хвалиш. И приемай мъките си като дан за своите грехове.

Дойде един баща и му се оплака, че синът му е измъчван от болезнени язви. Баудолино го посъветва:

— Мий го три пъти на ден с вода и сол и всеки път произнасяй думите: „Дево Хипатия, погрижи се за твоя син“.

Онзи си тръгна и след седмица се върна с новината, че язвите на сина му заздравявали. Остави на Баудолино пари, един гълъб и шише вино. Всички се развикаха, че е станало чудо, и болните се завтекоха в църквата да се молят: „Дево Хипатия, погрижи се за твоя син“.

По стълбата се изкачи бедно облечен човек с мрачно лице. Баудолино му каза:

— Зная какво ти има. Носиш в сърцето си омраза към някого.

— Ти знаеш всичко — каза оня.

Баудолино продължи:

— Ако някой иска да върне със зло на злото, може да рани брат си с един знак. Винаги дръж ръцете си зад гърба.

Дойде друг с тъжни очи и му каза:

— Не зная каква болест ме мори.

— Аз зная — каза Баудолино. — Ти си ленив.

— А как да се излекувам?

— Леността се проявява за пръв път, когато човек забелязва, че слънцето се движи много бавно.

— И какво да правя?

— Никога не гледай слънцето.

— Нищо не може да се скрие от него — говореха хората в Селимврия.

— Как успяваш да си толкова мъдър? — запита го един.

И Баудолино рече:

— Като се крия.

— Как успяваш да се криеш?

Баудолино протегна ръка и му показа дланта си.

— Какво виждаш пред лицето си? — запита го.

— Ръка — отвърна другият.

— Виждаш ли, че успявам — каза Баудолино.


Отново настъпи пролетта. Баудолино беше станал още по-мръсен и космат. Долетели на ята, птиците кацаха по него, за да кълват червеите, които се бяха развъдили по тялото му. И тъй като трябваше да хранят всички тези твари, хората пълнеха кошницата му по няколко пъти на ден.

Една сутрин пристигна конник, задъхан и прашен. Съобщи му, че по време на лов един благородник бил изстрелял неточно стрелата си и тя улучила сина на неговата сестра. Стрелата се била забила в окото и излязла през тила му. Момчето още дишало и благородникът молел Баудолино да направи всичко, което може да направи един Божи човек.

Баудолино отговори:

— Дълг на стълпника е да вижда как собствените му мисли идват отдалеч. Знаех, че ще дойдеш, но се забави много време и ще ти трябва още толкова, за да се върнеш. Нещата в живота стават така, както е писано да станат. Знай, че в този момент момчето умира и дори, да, дори вече е мъртво. Господ да се смили над него.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза