Читаем Баудолино полностью

— Като начало да изключим възможността Фридрих да е бил умъртвен от машината, която произвежда празно пространство. Познавам тази машина, преди всичко тя е свързана с една стаичка без прозорци на горния етаж, а не със стаята на императора, в която има огнище с комин и множество пролуки, през които въздухът минава свободно. Освен това самата машина не може да действа. Опитвал съм я. Вътрешният цилиндър не изпълва външния, тъй че и там въздухът преминава отвсякъде. Майстори механици, по-опитни от Ардзроуни, са правели векове наред безуспешни опити за създаване на подобни машини. Лесно е да накараш силата на топлината да върти едно кълбо, или да отваря една врата, тези играчки са познати от времето на Ктезибий и на Херон. Но да създаваш празно пространство е съвсем друга работа. Ардзроуни беше честолюбив, обичаше да смайва гостите си и толкова. Сега, по въпроса за огледалата. Легендата казва, че великият Архимед бил подпалил с тях римските кораби, но ние не знаем дали това е истина. Пипал съм огледалата на Ардзроуни: бяха много малки и грубо полирани. А дори да допуснем, че са съвършени, едно огледало отразява слънчевите лъчи по пладне, когато са по-силни, но не и сутрин, когато те са слаби. Прибави това, че те би трябвало да минават през прозорец с цветни стъкла, и ще видиш, че твоят приятел, дори да би насочил едно от огледалата към стаята на императора, не би постигнал нищо. Убедих ли те?

— Да вървим нататък.

— Да, въпросът за отровите и противоотровите… Вие, латинците, сте наистина много наивни. Как може да си представите, че на пазара в Галиполи ще се продават вещества, тъй мощни, че самият василевс успява да ги получи само от доверени алхимици, и то на цената на златото. Всичко, което се продава там, е фалшиво и го купуват само варварите, които идат от Кония или от българските гори. В двете шишенца, които са ви показали, е имало чиста водица и дали Фридрих ще е пил от шишенцето на твоя юдей, или от това на оня, когото наричаш Поета, е все едно. Същото можем да кажем и за чудодейното вещество. Ако такова целебно вещество съществуваше, всеки пълководец би се запасил с големи количества от него, за да изцерява и хвърля отново в боя ранените си войници. Освен това ти ми каза каква цена сте платили за тези чудеса: тя е толкова смехотворна, че едва би покрила усилието да си наточиш вода от първата чешма и да напълниш шишенцата с нея… Сега нека ти кажа нещо за Дионисиевото ухо. Ни веднъж не съм чувал нещо през ухото в замъка на Ардзроуни. Фокуси от този род са успешни, когато разстоянието между отвора, в който се говори, и този, от който излиза гласът, е много малко, също както когато правиш фуния с шепи пред устата си, за да те чуят по-надалече. Но в замъка тръбата, която свързва единия етаж с другия, е дълга и извита и преминава през дебели стени… Дали Ардзроуни ви е дал да опитате този уред?

— Не.

— Виждаш ли? Показвал го е на гостите си, хвалел се е с него и толкова. Дори и ако твоят Поет се е опитал да говори с Фридрих, и Фридрих е бил буден, той най-много ще да е чул някакво неясно бръмчене, идещо от устата на Медузата. Може би Ардзроуни е използвал този уред, за да плаши тези, които е канел да спят горе, като ги накара да повярват, че в стаята има призраци, но толкова. Твоят приятел Поета не е могъл да изпрати на Фридрих никакво съобщение.

— А празната чаша на пода, огънят в камината…

— Ти ми каза, че Фридрих нея вечер не се чувствал добре. Бил яздил цял ден под слънцето на онези земи, което изгаря до болка всеки, непривикнал към него; пристигнал е след много дни на неспирни походи и битки… Безспорно е бил уморен, изтощен, може би хванал някоя болест. Какво правиш, когато те побиват тръпки нощем? Завиваш се, но ако имаш треска, тресе те и под завивките. Твоят император е запалил камината. После се е почувствал още по-зле, уплашил се е, че е отровен, и е изпил противоотровата, без да има нужда.

— Но защо се е почувствал по-зле?

— Тук не съм сигурен, но ако размислим добре, изводът може да е само един. Опиши ми отново камината, тъй че да си я представя.

— Върху легло от сухи съчки имаше клони с уханни пъпки и късове от тъмно вещество, нещо като въглища, но намазани с някакво масло…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза