Баудолино

— Има нещо в твоята история, което не ми звучи убедително — заговори най-сетне Никита. — Поета е изрекъл измислени обвинения по отношение на другарите ти, че всеки от тях бил убил Фридрих, които после се оказали неверни. Ти си бил убеден, че си възстановил това, което се е случило през онази нощ, но, ако си ми разказал всичко, Поета никога не е признал, че нещата са се развили по този начин.

— Опита се да ме убие!

— Бил е полудял, това е ясно; искал е Градала на всяка цена и за да го получи, е убедил сам себе си, че който го притежава, той е виновен. За теб е могъл да си мисли само, че щом е у теб, ти си го скрил от него, и това му е било достатъчно, за да мине през трупа ти, само и само да ти отнеме тази чаша. Но никога не е заявявал, че убиецът на Фридрих е той.

— А кой ще е тогава?

— Пътешествали сте петнайсет години с мисълта, че Фридрих е умрял по чиста случайност…

— Упорствахме да мислим така, за да не се налага да се подозираме един друг. Освен това съществуваше призракът на Зосим, имахме си вече виновник.

— Дори така да е било, вярвай ми, в императорските дворци съм присъствал на доста престъпления. Макар нашите императори винаги да са се забавлявали да показват на чуждестранните гости странни машини и автомати, не съм виждал някой да използва тези машини, за да убива. Слушай, спомняш ли си, че когато за първи път спомена пред мен Ардзроуни, аз ти казах, че го познавам от Константинопол и че един мой приятел от Селимврия е бил един или повече пъти в неговия замък. Този човек, Пафнутий, е запознат с изобретенията на Ардзроуни, защото самият той е майсторил подобни неща за императорските дворци. И знае много добре докъде се простират възможностите им, защото веднъж, по времето на Андроник, бил обещал на императора един автомат, който щял да се върти около себе си и да развява едно знаме, щом василевсът плеснел с ръце. Направил го, Андроник го показал на чуждестранни пратеници, автоматът не шавнал и на Пафнутий му изболи очите. Ще го попитам дали иска да ни посети. В края на краищата тук, изгнаник в Селимврия, той скучае.

Пафнутий пристигна, придружен от едно момче. Въпреки нещастието и възрастта, оказа се човек с буден и остър ум. Поговори с Никита, с когото не се беше срещал от дълго време, и после запита как би могъл да бъде полезен на Баудолино.

Баудолино му разказа, отначало по-набързо, после с повече подробности историята си от пазара в Галиполи до смъртта на Фридрих. Не можеше да не спомене за Ардзроуни, но скри от кого е бил осиновен, като каза, че вторият му баща бил фламандски граф, към когото той, Баудолино, бил много привързан. Не спомена и Градала, като разказа само за една чаша, обсипана със скъпоценни камъни, на която убитият държал много и която можела да събуди алчността на мнозина. Докато говореше, Пафнутий го прекъсваше от време на време:

— Ти си от франките, нали? — запита го и обясни, че начинът, по който произнасял някои гръцки думи, бил типичен за провансалците. Запита го също: — Защо, като говориш, си докосваш постоянно белега на лицето? — И на Баудолино, който вече го подозираше, че не е сляп, обясни, че от време на време гласът му ставал по-слаб, сякаш той, Баудолино, прокарвал ръка пред устата си. Ако докосвал брадата си, както правели мнозина, нямало да закрива устата си. Значи си докосвал скулата, а човек го правел, когато го болял зъб или имал брадавица или белег. Тъй като Баудолино бил човек военен, предположението за белега му се сторило по-близко до истината.

Баудолино завърши разказа си и Пафнутий каза:

— Сега ти искаш да знаеш какво се е случило в онази затворена стая на император Фридрих.

— Откъде знаеш, че става дума за Фридрих?

— Хайде, хайде, всички знаят, че императорът се е удавил в Каликаднос, на две крачки от замъка на Ардзроуни, и че Ардзроуни изчезнал, защото владетелят Левон искал да му отсече главата, задето не е пазил както трябва един тъй високопоставен гост. Винаги ме е учудвало, че този твой император, който беше известен на всички като отличен плувец, се е оставил да бъде повлечен от течението на едно поточе като Каликаднос, и сега от теб разбирам много неща. Да опитаме да си ги изясним докрай.

Каза го без ирония, сякаш наистина проследяваше една сцена, която се развиваше пред угасналите му очи.