Читаем Баудолино полностью

— Няколко пъти съм ти казвал, господин Никита, че съм миролюбив човек. Бил съм твърде мек към себе си. В действителност, открих го вчера, аз съм страхливец, Фридрих е бил прав онзи ден. В този момент ненавиждах Поета от цялата си душа, исках да го видя мъртъв, но въпреки това не мислех да го убивам, а само той да не ме убие. Отскочих назад към колоните, после се вмъкнах в прохода, през който бях дошъл. Бягах в тъмнината и чувах неговите заплахи, докато ме преследваше. В прохода нямаше светлина, а да напредвам пипнешком означаваше да докосвам труповете край стените; като намерих едно отклонение наляво, се впуснах в тази посока. Но той ме следваше по шума от стъпките ми. Най-сетне видях светлинка и се озовах в дъното на кладенеца, през който се бях спуснал на идване. Беше се стъмнило вече и едва ли не по чудо виждах точно над главата си луната, която осветяваше мястото, където се намирах, и хвърляше сребристи отблясъци върху лицата на мъртъвците. Може би те именно ми подсказаха, че не можеш да измамиш собствената си смърт, когато ти диша във врата. Спрях. Видях как Поета идва към мен и покрива очите си с лявата си ръка, за да не вижда неочакваните домакини. Сграбчих една от проядените дрехи и я дръпнах с все сила. Един от труповете се срути точно между мен и Поета, като вдигна облак прах — тялото и тъканта се разпадаха, щом се докоснеха до земята. Главата на мумията се откъсна и се претърколи в краката на моя преследвач точно под лунния лъч, показвайки му ужасяващата си усмивка. Поета се спря за миг потресен, след това изрита черепа. Аз сграбчих други два трупа от отсрещната страна и ги запратих право в лицето му. „Махни я тая леш от мен!“, викаше Поета, като отпъждаше люспите изсъхнала кожа, които хвърчаха край главата му. Не можех да продължавам вечно тази игра, бих изскочил вън от светлия кръг и попаднал отново в мрака. Стиснах двете арабски ками и ги насочих пред себе си. Поета се хвърли към мен, вдигнал с две ръце меча си, за да ми разцепи главата, но се спъна във втория скелет, който беше блъснал точно пред себе си, изтърва меча и рухна върху мен. Аз паднах по гръб и опрях лакти на земята… Видях лицето му съвсем близо до моето, кръвясалите му очи, впити в моите, усетих мириса на неговия бяс, зловонния дъх на звяра, разкъсващ плячката си, почувствах пръстите му, които стискаха гърлото ми, чух скърцането на зъбите му… Реагирах инстинктивно, вдигнах лакти и нанесох два удара с камите отляво и отдясно на тялото му. Чух шум на съдран плат и ми се стори, че двете остриета се срещат в средата на вътрешностите му. Видях как лицето му побелява и тънка струйка кръв руква от устата му. Челото му се опря о моето и кръвта му накваси устните ми. Не помня как се освободих от прегръдката му, оставих камите си да стърчат от тялото му и го отхвърлих от себе си. Поета се плъзна встрани, широко отворените му очи се взираха в луната. Беше мъртъв.

— Първият човек, който си убил в живота си.

— И дано бъде последният. Беше мой приятел от младостта, другар в хиляди приключения в продължение на повече от четирийсет години. Искаше ми се да заплача, но после си спомних какво беше направил и ми идеше да го убия втори път. Изправих се с мъка, защото бях започнал да убивам във възраст, когато човек няма вече ловкостта на най-добрите си години. Задъхан се довлякох до дъното на прохода, влязох отново в криптата, видях другите трима бледи и разтреперани, почувствах се изведнъж облечен в достойнството на своя сан и на осиновен син на Фридрих. Не трябваше да показвам ни най-малка слабост. Изправен, обърнал гръб на иконостаса, сякаш бях архангел сред архангелите, изрекох: „Правосъдието бе въздадено! Наказах със смърт убиеца на свещения римски император!“.

Баудолино отишъл да прибере своята реликвеница, измъкнал от нея Градала, издигнал го като просфора над главите на останалите и казал само:

— Някой да иска да каже нещо?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза