Баудолино

— Негодници сте и тримата. Всеки от вас знае, че е виновен. Аз зная — винаги съм знаел, — че и тримата сте се опитали да убиете Фридрих, и може би и тримата сте го убили, така той е умрял три пъти. Онази нощ излязох много рано от стаята на стражите и се върнах там последен. Не успявах да заспя, може би бях пил много, три пъти ходих да пикая на двора, останах навън, за да не ви събудя. Докато бях навън, чух да излиза Борон. Тръгна по стълбата към долния етаж и го проследих. Отиде в стаята с машините, приближи се до цилиндъра за празно пространство и много пъти задвижи лоста. Не разбирах защо го прави, но на следния ден се досетих. Или Ардзроуни му беше поверил нещо, или сам се бе досетил, но явно стаята, в която цилиндърът произвеждаше празно пространство, тази, в която бе умъртвил петела, беше стаята, в която спеше Фридрих и която Ардзроуни е използвал, за да се отървава от враговете си, предлагайки им лицемерно гостоприемство. Ти, Бороне, си движил лоста, за да създадеш в стаята на императора празно пространство, или, тъй като ти не вярваш в празното пространство, оня гъст въздух, в който знаеш, че свещите угасват и животните се задушават. Фридрих е започнал да се задъхва; отначало си е помислил, че е отровен, и е взел Градала, за да изпие противоотровата, съдържаща се в него. Но е паднал на пода бездиханен. На сутринта ти си бил готов да откраднеш Градала, използвайки суматохата, но Зосим те е изпреварил. Ти си го видял и си видял къде го скрива. Не ти е било трудно да разместиш главите и при тръгването си взел тази с Градала.

Борон беше плувнал в пот.

— Поете — извика, — прав си, влязох в стаята с помпата. Спорът с Ардзроуни бе събудил любопитството ми. Опитах се да я задвижа, без да зная, кълна ти се, с коя стая е свързана. Но от друга страна, бях убеден, че помпата не действа. Поиграх си, признавам, но само толкова, нямах никакви престъпни намерения. И после, ако е вярно това, което казваш, как ще обясниш, че в стаята на Фридрих дървата в камината бяха изгорели докрай? Ако допуснем все пак, че празно пространство може да бъде създадено, тъй че някой да бъде убит, в него не би могъл да гори никакъв огън…

— Не се занимавай с камината — строго изрече гласът на Поета, — за нея има друго обяснение. По-добре отвори своята реликвеница, щом си толкова уверен, че не съдържа Градала.

Призовавайки Бог да го порази, ако някога изобщо е допускал, че Градалът може да е у него, Борон разчупи с кинжала си печата и на пода се изтърколи едно черепче, дори по-дребно от другите, които бяхме видели дотогава, защото може би Ардзроуни не се бе поколебал да оскверни и детски гробчета.

— Добре, не е у теб — продължи гласът на Поета, — но това не те оневинява за туй, което си сторил… Да поговорим за теб, Киоте. Ти си излезе веднага след това с вид на човек, който има нужда от свеж въздух. Но трябва да си имал нужда от много въздух, щом стигна чак стените с архимедовите огледала. Проследих те и те видях. Докосна ги, раздвижи огледалото, което събираше лъчите на близко разстояние, както ни беше обяснил Ардзроуни, наклони го явно не как да е, защото действаше много внимателно, и насочи огледалото тъй, че при изгрева на слънцето да събере лъчите си върху прозореца на стаята на Фридрих. Добре си го насочил, защото тези лъчи са запалили дървата в камината. Вече празното пространство, създадено от Борон, е отстъпило пред новия въздух, който е подхранил огъня. Знаел си какво ще направи Фридрих, като се събуди полузадушен от пушека. Щял да помисли, че е отровен, и щял да отпие от Градала. Зная, и ти беше пил от него нея вечер, но не бяхме достатъчно внимателни и не забелязахме какво си направил, докато си го връщал след това в ковчежето. Явно на пазара в Галиполи си купил отрова и си капнал от нея в Градала. Планът ти е бил съвършен. Само че не си знаел какво е направил Борон. Фридрих е отпил от твоята чаша с отрова, но не когато се е запалил огънят, а преди това, когато Борон му е изсмуквал въздуха.

— Ти си луд бе, Поете — извика Киот, бледен като платно. — Аз не знам нищо за Градала, виж, отварям моята реликвеница… Ето, виждаш ли черепа?

— Добре, не е у теб — изрече гласът на Поета. — Но не отричаш, че си местил огледалата.

— Не се чувствах добре, ти сам го каза, исках да подишам нощния въздух. Поиграх си с огледалата, но Бог да ме убие, ако съм знаел, че ще запалят огъня в онази стая! Смяташ ли, че през всички тези години не съм си спомнял за тази моя непредпазливост и не съм се питал дали огънят не е пламнал по моя вина и дали смъртта на Фридрих не е свързана по някакъв начин с това? Години на мъчителна несигурност. Ти сега всъщност ми носиш облекчение, като ми казваш, че така или иначе, по това време Фридрих е бил вече мъртъв! Но за отровата, как можа да изговориш такава клевета? Онази вечер отпих от чашата съвсем искрено, изпълнен с възвишено чувство за саможертва…