Баудолино

— Три признания са твърде много за едно убийство — казал Баудолино. — Аз бих казал, че макар всеки да е извършил това, което е извършил, ти си ги оставил да го направят. Щеше да е достатъчно, когато си видял, че Борон задвижва лоста на празното пространство, да му попречиш да го стори. Щеше да е достатъчно, когато си видял, че Киот мести огледалата, да предупредиш Фридрих преди да изгрее слънцето. Не си го направил. Искал си някой да убие Фридрих, за да можеш ти по-късно да се възползваш от това. Но не мисля, че някой от тези трима нещастни приятели е причинил смъртта на императора. Като те слушах да говориш зад иконостаса, си спомних за главата на Медузата, чрез която в стаята на Фридрих се чуваше всичко, което се прошепваше в отвора на охлюва долу. Сега аз ще ти кажа какво се е случило. Още преди началото на похода към Йерусалим теб не те свърташе на едно място и искаше да заминеш сам за царството на отеца, отнасяйки Градала. Чакал си само удобния случай да се отървеш от императора. След това, разбира се, ние щяхме да тръгнем с теб, но явно ние не сме представлявали грижа за теб. Или може би си имал намерение да направиш това, което направи Зосим, изпреварвайки те. Не зная. Отдавна трябваше да се досетя, че кроиш планове само за себе си, но явно приятелското чувство е замъглявало разсъдъка ми.

— Продължавай — изхилил се Поета.

— Продължавам. Когато Соломон купи в Галиполи противоотровата, спомням си много добре, че търговецът му предложи още едно такова шишенце, което обаче съдържало отрова. Когато излязохме от тържището, за известно време те изгубихме от поглед. После ти се появи отново, но беше без пари, защото, както ни обясни, те били обрали. Всъщност, докато ние сме обикаляли пазара, ти си се върнал при онази шатра и си купил отровата. Не ти е било трудно да размениш шишенцето на Соломон със своето по време на дългия път през земите на султана на Кония. Вечерта преди смъртта на Фридрих ти го посъветва, на висок глас, да се снабди с противоотрова. Така си дал идеята на добрия Соломон, който предложи своята — или по-точно твоята — отрова. Навярно си имал миг на уплаха, когато Киот реши да изпробва течността, но може би вече си знаел, че ако се поеме малко количество от нея, тя не е опасна, докато, за да умре, човек трябва да я изпие цялата. Мисля, че през нощта Киот се е нуждаел от чист въздух именно защото и малката глътка му е била подействала, но не съм напълно сигурен в това.

— А в какво си сигурен? — запитал Поета все така с подигравателен смях.

— Сигурен съм в това, че преди да видиш какво правят Борон и Киот, вече си имал свой план. Отишъл си в залата, където се намираше охлювът, през чийто отвор се говореше, за да се чуе в стаята на Фридрих. Между другото, ти и тази вечер доказа, че тази игра ти харесва, и когато те чух да говориш иззад иконостаса, нещата започнаха да ми се изясняват. Приближил си се до Дионисиевото ухо и си повикал Фридрих. Мисля, че си се представил за мен, разчитайки на това, че по пътя от един етаж на друг гласът се променя. Казал си, че съм аз, за да бъдеш по-убедителен. Предупредил си Фридрих, че някой е сложил отрова в храната му, че дори един от нас е получил страшни болки и че Ардзроуни вече е пратил своите убийци. Посъветвал си го да отвори ковчежето и да изпие веднага противоотровата на Соломон. Нещастният ми баща ти е повярвал, изпил е течността и е издъхнал.

— Забавна история — казал Поета. — А камината?

— Може би наистина е била запалена от лъчите на огледалото, но след като Фридрих е бил вече труп. Камината не е влизала в твоя план, не е била част от него, но който я е запалил, ти е помогнал да ни заблудиш. Ти си убил Фридрих и едва днес ми помогна да го разбера. Бъди проклет! Как си могъл да извършиш това престъпление, това отцеубийство — да умъртвиш единствено от жажда за слава човека, който те облагодетелства? Не си ли даваше сметка, че отново си присвояваш чужда слава, както направи с моите стихове?

— Това се казва новина — засмял се Бойди, който се бил отърсил вече от уплахата си. — Великият поет, който кара други да му пишат стиховете!

Това унижение, след множеството провали от тези дни, съчетано с отчаяното желание да притежава Градала, тласнало Поета към крайни действия. Измъкнал меча си и се нахвърлил върху Баудолино с вик:

— Ще те убия, ще те убия!