Читаем Баудолино полностью

Без да се замисли много-много, Баудолино отвърнал:

— Господарю, ако започнеш да разсъждаваш така, доникъде няма да стигнеш, а императорът трябва да мисли иначе: той не е император, защото му идват правилни идеи, а идеите му са правилни, защото идват от него, и толкоз!

Фридрих го погледнал, после се обърнал към Райналд:

— Това момче говори по-добре от вас всички! Ако тези думи бяха изречени и на добър латински, щяха да бъдат възхитителни!

— Quod principi plaquit legis habet vigorem, това, което се хареса на владетеля, има силата на закон — казал Райналд от Дасел. — Да, звучи много мъдро и категорично. Жалко, че не е вписано в Евангелието, защото как ще убедим всички да приемат тази прекрасна идея?

— Видяхме какво се случи в Рим — продължил Фридрих. — Ако приема папата да ме миропомаже, допускам ipso facto13, че неговата власт е над моята, ако го хвана за врата и го метна в Тибър, ставам бич божи, по-голям от Атила, който, добричкият… Къде, по дяволите, да намеря кой да ми узакони правата, без да претендира, че е над мен? Няма такъв на света.

— Може да няма такава власт — му казал тогава Баудолино, — но има такава наука.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато епископ Отон ми обясняваше какво представлява един studium, ми каза, че тези общества от учители и ученици действат самостоятелно: учениците идват от целия свят и няма значение кой им е владетелят. Те плащат на учителите си, така че учителите зависят само от тях. Така стояли нещата с учителите по право в Болоня и така вече ставало и в Париж, където преди учителите преподавали в катедралното училище и следователно зависели от епископа. След това в един хубав ден отишли да преподават на хълма на света Геновева и там търсели истините, без да слушат ни епископ, ни крал.

— Ако им бях аз крал, щяха да видят те. Но какво от това, дори и да е така?

— Така ще е, ако издадеш един закон, който признава, че учените от Болоня наистина са независими от която и да било власт, твоята или на който и да било друг владетел, и че следват само закона. Щом получат такова правомощие, единствено в света, те ще твърдят, че — в съгласие с разума, логиката и традицията — единственият закон е римският и единственият, който го представлява, е свещеният римски император — и че естествено, както го каза така добре господин Райналд: Quod principi plaquit legis habet vigorem.

— И защо ще го твърдят?

— Защото в замяна на това ти ще си им дал правото да го твърдят, а това не е малко. Така ти си доволен, те са доволни и както казваше баща ми Галяудо, и вълкът сит, и агнето цяло.

— Няма да се съгласят да направят такова нещо — измърморил Райналд.

— И още как! — възкликнал Фридрих с огряно от радост лице. — Казвам ти, че ще се съгласят. Само че трябва първо да подпишат тази декларация и после ще им дам независимост, иначе всички ще мислят, че са го направили, за да отвърнат на моя жест.

— Според мен, както и да го увърташ, ако някой поиска да каже, че сте се наговорили, ще го каже — отсъдил скептично Баудолино. — Но искам да видя кой ще се изправи да каже, че докторите от Болоня не струват пукната пара, след като дори императорът е отишъл смирено да им поиска мнението. При това положение, каквото са казали, то е Света Истина.

Точно така се и случило още същата година в Ронкаля, където за втори път бил проведен голям събор. За Баудолино това било преди всичко страхотно зрелище. Както му обяснил Рахевин — за да не си мисли, че цялата работа е просто едно забавление със стърчащите му навсякъде гербове, развети знамена, разноцветни шатри, търговци и смешници — Фридрих бил построил на единия бряг на реката По типичен римски лагер, за да припомни, че императорското му достойнство произхожда от Рим. В средата на лагера като храм се издигала императорската шатра, а наоколо й в кръг като венец били разпънати шатрите на феодалите, васалите и васалите на васалите. От страната на Фридрих били архиепископът на Кьолн, епископът на Бамберг, Даниел Пражки, Конрад от Августа и още някои. От другата страна на реката — кардиналът легат на апостолическия престол, патриархът на Аквилея, архиепископът на Милано, епископите на Торино, Алба, Иврея, Асти, Новара, Верчели, Тердона, Павия, Комо, Лоди, Кремона, Пиаченца, Реджо, Модена, Болоня и разни други. Възглавил този величествен и наистина всеобщ събор, Фридрих открил преговорите.


Накратко — както каза Баудолино, за да не досажда на Никита с високите образци на имперското, юридическото и богословското красноречие, — четирима доктори от Болоня, най-прочутите, ученици на великия Ирнерий, били поканени от императора да изразят категоричната си и окончателна позиция по въпроса за неговите права, и между тях Булгаро, Якопо и Уго от Порта Равеняна се изказали така, както искал Фридрих, а именно в смисъл, че правото на императора се основава на Римския закон. На друго мнение бил само някой си Мартин.

— На когото Фридрих наредил да избодат очите — вметна Никита.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза