Беззвездната корона

— За жалост вестта стигна до мен твърде късно, защото една конкретна карета вече бе минала през блокадата ми. Имах време само да яхна един бърз кон и да препусна след вас. Предвид късния час, прецених, че се опитвате да се доберете до някой ветрокораб. За да ви спра, препуснах главоломно нагоре по Зигзагообразния път към Въздушен пристан.

Райф си спомни колко дълго бе отнело на каретата им да изкачи криволиците на този път. Наистина други коне бяха подминавали тътрещата се каруца, понесли самотни куриери или закъснели пътници.

„Един от тях трябва да е била Лира.“

— В крайна сметка се качих на ветрокораба с клашианския герб, погрешно решила, че той е вашата цел. — Върхът на камата се заби по-дълбоко.

От него гледах как група увити в роби фигури се втурват от една карета към кораб, носещ извитите рога на Аглероларпок. Напсувах те толкова високо, че се изненадвам, че не си ме чул. Все пак успях да сляза и да се кача на този кораб миг преди да освободят въжетата. Което се оказа голям късмет за мен.

Райф преглътна надигналото се чувство на вина, мислейки за огнената гибел на другия кораб. Но смъртта на още хора предстоеше да бъде стоварена върху съвестта му.

— За да претърся незабелязано този кораб — продължи Лира, — последвах твоя пример. Проследих трима клашианци, нахълтах в стаята им и бързо им видях сметката. После взех една бьор-га, за да остана скрита.

Райф затвори за миг очи, зачуден колко още могат да се окървавят ръцете му.

— Ами това непредвидено кацане в Азантия?

— Пратих една корабна вестоврана до града снощи, за да им съобщя кой е на борда. Тази сутрин се получи отговор със заповед корабът да кацне и да се приготви за обиск. — Лира се приближи още повече. — А докато това стане, възнамерявам да се погрижа да кротуваш и да не те изпускам от поглед.

Райф бе стигнал до каютата си и вече съзнаваше, че е победен. Но таеше една надежда и тя бе скрита зад тази врата. Той отключи и се остави да бъде блъснат вътре от Лира. Тя го последва, без да изпуска яката на робата му, като продължаваше да държи ножа опрян в гърба му.

Пратик направи крачка към него с угрижена физиономия — а после отстъпи, щом зърна придружаващата го забулена фигура.

— Кой е това? — попита той и повтори същите думи на клашиански, заблуден относно самоличността на Лира. — Бир се каан?

Лира не му обърна внимание. Вместо това ахна при гледката на другия обитател на каютата. Спря Райф на две крачки зад прага.

Райф използва моментното ѝ смайване от голата бронзова фигура, за да заговори.

— Позволи ми да ти представя Шая — каза той. — Шая, това е Лира хи Марч, господарка на гилдията на крадците.

Пратик отстъпи на още една крачка, осъзнал заплахата, стояща зад Райф.

Шая изви глава към тях, премигна веднъж, после небрежно се обърна пак към прозореца.

„Дотук с идеята за бронзовата кралица-воин, която ще ми се притече на помощ.“

Корабът вече се бе наклонил достатъчно, та пред очите им да се появят приближаващите докове.

Лира не охлаби нито за миг хватката си върху яката му. Бързо се окопити.

— Изумително. Нямах представа за мащабите на това чудо — промърмори тя. — Вече разбирам защо си го откраднал.

Райф долови алчността в думите ѝ и се опита да я използва в своя полза.

— Тя струва купища пари. Говорим за баснословна сума, дори ако я разделим на две. — Пратик му се намръщи, затова той се поправи. — Или дори на три.

Лира запази мълчание, обмисляйки предложението му, като без съмнение претегляше вариантите си. Би могла да ги убие всичките и да се опита да офейка сама със съкровището. Но вече се бе надцакала, като бе предупредила Азантия. За да има някаква надежда да отмъкне този трофей, щеше да се нуждае от тяхната помощ. Винаги можеше да се отърве от тях по-късно. Разбира се, най-лесният и безопасен избор бе да се придържа към сегашния си план и да предаде трофея на легионите в Азантия, като получи някакво мизерно възнаграждение за услугите си.

Райф я погледна през рамо, опитвайки се да прецени какво ще е решението ѝ.

Тя изучаваше бронзовото съкровище. Той знаеше, че е едно да съставиш безстрастно подходяща стратегия, когато трофеят не стои пред теб, но сега Шая сияеше в слънчевата светлина — факла, пламтяща от обещание за несметни богатства.

Ръката на Лира се напрегна.

— Не…

Райф не бе сигурен какво отрича тя. Все пак ножът ѝ не се бе забил в бъбрека му. Погледът ѝ се стрелна към него, сякаш се канеше да му обясни… а после светът около тях избухна.

Всички залитнаха към прозорците, макар че ножът нито за миг не се отдели от тялото му.

По целите докове ветрокораби изригваха в големи огнени експлозии. Разкъсани балони плющяха сред пламъци и дим. Всеки кораб подпалваше съседните. „Понито“ спря захода си и започна да се отдалечава от това унищожение.