Беззвездната корона

Тя кимна и ги поведе, отначало бавно, но после набра скорост. Двамата хукнаха след нея. Подът продължаваше да се накланя, въжетата стенеха и корабът трепереше, запращайки ги ту насам, ту натам, докато тичаха. Все пак, благодарение на празния коридор, бързо стигнаха до общата зала по средата на кораба.

За нещастие другият ѝ край бе задръстен от човешка блъсканица, изпадналите в паника хора бяха запушили изхода към кърмовата част на „Понито“. Без да забавя ход, Шая се вряза в тях. Хващаше ги за ръцете или за вратовете и ги размяташе настрани като парцалени кукли. На тълпата ѝ отне няколко мига да осъзнае какво ги атакува: огромна гола бронзова жена, подхранвана от огньовете на Небесния отец, с пламтящи като пещи очи. Разнесоха се писъци на ужас, хората се мъчеха да се отдръпнат.

Тя си проби път с лакти до коридора оттатък. Двамата я последваха, само за да го заварят претъпкан с пътници и екипаж. Но писъците вече бяха привлекли вниманието към тях. Тълпата се отдръпваше от бронзовата богиня, крачеща през нея. Някои от хората се опитваха да се покатерят върху други. Повечето се хвърляха в изоставените каюти, зеещи от двете страни на коридора.

Шая продължи да гази сред тях, оставяйки много контузени и виещи от болка зад гърба си — което само подтикваше тези отпред да освободят коридора.

Най-сетне изскочиха на кърмовата палуба. Из цялото просторно помещение ехтяха викове и писъци, съсредоточени около саловете с натоварени на тях овързани сандъци и бурета. Въжетата на някои се бяха скъсали и купчините се бяха катурнали, образувайки препятствия. За да стане хаосът още по-голям, пространството бе изпълнено с дим, който нахлуваше през отворените врати отзад.

Запробиваха си път към светлината. Кърмовата палуба бе отворена към небето навън, изпълнено с пламъци и парцаливи ивици от балона. Задната част на „Понито“ вече се бе натикала в останките от въздушния балон, докато носът се накланяше все по-ниско. Нов гръм разтърси кораба и той започна да пада още по-бързо. Пламъците и парчетата от балона за миг изостанаха, разкривайки небето.

Всички загубиха равновесие — освен Шая.

— Там! — изрева Райф и посочи към откритата палуба.

Шая разбра. Сграбчи Пратик и Райф за ръцете и наполовина ги повлече, наполовина ги понесе през остатъка от наклонената палуба. Стигнаха до железните рами, наредени покрай отвора, където обикновено стояха небесните салове.

Бяха останали само два от шестте.

Единият сал се възползва от открилия се простор и изхвръкна от задната част на кораба, изстрелян от същия механизъм като на гигантските арбалети долу. Малкият затворен съд се издигна високо в небето — а после от купола на върха му изскочи малък балон, който го подхвана, преди да е рухнал като камък към морето далече долу. Миниатюрни струи алхимичен огън изригнаха от кърмата му, за да го отдалечат от горящото „Пони“.

Шая ги помъкна към последния останал сал. Задната му врата все още беше отворена. От хората на пода се надигнаха няколко закъснели бегълци. Един се опита да пропълзи в сала, само за да залитне назад, хванал се за гърлото. Рухна настрани и се видя забитият там нож без дръжка.

Едва сега Пратик забеляза, че хората, лежащи на пода зад този сал, не са зашеметени.

Бяха мъртви.

Отвътре се разнесе вик:

— Крайно време беше да се появите!

Шая ги довлече достатъчно близо, за да видят Лира, приклекнала в празния търбух на сала. В едната си ръка държеше окървавен къс меч, а в другата — сребрист нож за хвърляне. Не ги беше изоставила, само бе изтичала напред, за да заеме един от саловете и да го задържи с оръжие, докато пристигнат.

— Влизайте, бързо — заповяда тя.

Шая ги хвърли в сала и ги последва. Единственият друг човек вътре бе мъж от екипажа със синя униформа, седнал при кормилото и педалите. Той зяпна ужасен създанието, което току-що се бе качило на неговия съд.

Щом всички се озоваха вътре. Лира насочи камата си към него.

— Тръгвай или умри.

Райф се завъртя към глутницата отчаяни хора зад сала. Няколко от тях носеха деца на раменете си.

— Чакай. Можем да вземем…

Салът се понесе рязко напред, като едва не ги изхвърли през задната врата. Пратик успя да се хване за една висяща каишка. Въпреки това загуби равновесие и за миг увисна. Шая бе сграбчила Райф за яката, за да го задържи вътре.

Салът излетя високо във въздуха, а после носът му се наклони надолу.

Пратик още не бе вдишал — вдиша едва когато чу плющене отгоре. Балонът се разви, въжетата се изпънаха и подхванаха падащия съд. Пратик рухна тежко върху палубата и се разкашля от облекчение.

През отворената врата се виждаше как „Понито“ пада и балонът му оставя димна следа във въздуха. Накрая се заби в морето, вдигайки огромен фонтан от пръски. Пламтящите останки на балона го последваха и покриха водата, където продължиха да горят.

Благодарен, че е оцелял, Пратик се обърна към Райф. Лицето на крадеца бе почервеняло от ярост и той насочи гнева си към Лира, която бе прибрала меча, но бе оставила ножа в ръката си.

— Можехме да спасим още поне десет души — рече вбесен и посочи развалините на „Понито“.