Беззвездната корона

Джинът избута количката до бронзовата фигура.

На Райф му се искаше да отклони поглед, но бе парализиран от смайване. Момичето имаше изрязан в гърдите си прозорец, през който се виждаше биещото му сърце и дробовете, които се издуваха и спадаха. Една тръба влизаше в устата му, свързана с два работещи меха, подобни на онези в ковачниците.

Единственото милостиво нещо в тази гледка бе, че момичето изглеждаше откъснато от този свят — беше живо, но не се намираше тук. Оцъклените му очи се взираха невиждащо в куполовидния таван. Захванатите му крайници не се бореха срещу стоманата и бронза, които го държаха на мястото му.

— Какво… Какво е това? — попита Лаач, като пристъпи напред и свали ръка от гърлото си, щом ужасът му понамаля.

— Кръвородна — обясни Изповедник Рит. — Не е нужно да разбирате. Малцина извън нашия кръг го разбират. Но тя ще ни послужи за опита, за който споменах.

Рит заобиколи, за да стигне до високия цилиндър, и зачовърка нещо там отзад. Докато го правеше, в златистата течност нахлу мрак — виеше се по спирала и се разпростираше. Откритото сърце на момичето заби по-силно, сякаш в паника.

Райф върна вниманието си върху потъмняващия цилиндър и осъзна какво замърсява златистата течност.

„Кръв.“

Изпомпвана в камерата от сърцето на самото момиче.

Докато чакаха. Изповедникът зашепна нещо на тайнствения им език, като сегиз-тогиз сочеше или се взираше по-внимателно. Не мина дълго и туптенето на сърцето се забави, за да стихне накрая до леко треперене — а после спря. Въздухът напусна дробовете и те хлътнаха в гърдите.

Рит кимна, явно доволен. Заобиколи, теглейки една тръбичка, свързана с тъмния цилиндър. Отиде до статуята и двамата с Изповедник Скерен свързаха тръбичката към пъпа ѝ.

После Рит кимна на един от другите, който дръпна някаква ръчка.

Със зловещо стенание цилиндърът се изпразни, изливайки еликсира си през тръбичката в кухините в корема на статуята. След като това свърши. Рит откачи тръбичката и я хвърли обратно на количката. Вниманието му остана съсредоточено върху статуята.

— Какво трябва да стане? — попита Лаач.

— Търпение — прошепна Рит. — Ще видим.

Райф затаи дъх — а после мека лъскавина накара бронза да изсветлее, толкова слабо, че май само Райф го забеляза. Никой от другите не реагира. Той преглътна и му се прииска да отстъпи, но се страхуваше да не привлече внимание.

Лъскавината сякаш затопли червеникавия бронз. Макар че металът си оставаше неподвижен и твърд, отражението на фенерите в стаята от повърхността му затрепка и потече, пречупвайки светлината в по-ярки оттенъци на алено, лазурносиньо и изумрудено, като масло, стелещо се по вода.

Сега вече откъм другите долетяха ахкания. Някои пристъпиха по-наблизо, други се отдръпнаха.

Райф остана на мястото си.

Докато гледаше, една от свитите ръце се вдигна.

Зашеметени, всички се отдръпнаха, освен Райф. Той бе вцепенен от чудото на всичко това. Спомни си как тези очи се бяха отворили. И сякаш разбудени от спомена му, клепачите се разделиха отново и измежду тях бликна златна светлина.

„Значи не съм си го въобразил.“

Бронзовата глава се завъртя бавно на една страна.

Архишерифът се отдръпна, сякаш за да избегне този поглед. Целуна върховете на пръстите си и ги допря до ушите си, за да се предпази от злото.

Райф просто зяпаше, обзет от внезапно желание да види какво има зад това златно сияние. Но не му бе писано да разбере. Светлината в очите помръкна и клепачите се затвориха отново. Ръката падна обратно отстрани на фигурата. Цялата магия сякаш се оттече от нея. Даже трепкането на ярко масло се върна към мътното сияние на бронз.

Никой не помръдваше. Никой не продума в продължение на няколко зашеметени вдишвания.

— Какво беше това? — попита Лаач с писклив глас. — Що за демон призовахте в тази черупка?

— Не сме призовали — отвърна Рит. — Събудихме го.

— Какво смятате да правите с него? — настоя Лаач.

Отговорът на Рит бе изпълнен с мрачен копнеж.

— Сигурно ще мине още месец-два, преди да можем да отговорим на това. Ще са нужни още безброй жертви на кръвородни.

Райф хвърли поглед към мъртвата млада жена и потрепери.

Лаач се намръщи недоволно, но в същото време бе пребледнял от ужас.

— Не мога да чакам в мините на Варовиково толкова дълго. Имам си работа за вършене в Наковалнята.

— Така и трябва. Върнете се към задълженията си и ни оставете да си вършим нашата работата. Ще ви пратя вестоврана, за да ви държа в течение на напредъка ни. Има много неща, които трябва да изучим.

— В такъв случай ще ви оставя. — Архишерифът се врътна кръгом и тръгна сковано към вратата в дъното. Явно гореше от желание да се махне оттук.

Райф присви очи, докато Лаач се оттегляше.

„Дали тази врата води към друг изход от мините, който се пази в тайна от повечето хора?“

Преди да може да обмисли по-подробно тази идея, Изповедник Скерен се обърна към Рит.

— Бих искал да отида на мястото, където се е съхранявал артефактът. То може да ни даде някои подсказки как да действаме оттук нататък.

Другите също измърмориха в знак на съгласие.

Даже Рит кимна.