Беззвездната корона

Цялата красота на света може да се намери в земите на Халенди. От изток на запад те се спускат като гигантски стъпала, сякаш предназначени за самите богове да крачат по тях. От димящите планини на Булото надолу към мъгливите гори на Облачен предел, за да се просне накрая изобилието на плодородните равнини на Широзем. Ала няма по-голямо чудо от града, около който се въртят тези земи и по-голямата част от света, зашеметяващото великолепие на Азантия.

Анотирано от осемдесеттомния трактат на Лираста

„Всеобща география“

11.

Синът на върховния крал се събуди със стон сред въшки и вонята на собствената си повърня. В далечината сутрешните камбани ехтяха от висините на Азантия. Звънът прескачаше от една камбанария на друга, общо шест, разположени на всеки от върховете на звездообразните стени на Върховръх.

Той се опита да натъпче тънката възглавница в ушите си, докато звуците възвестяваха новия ден. Но звукът продължаваше да разтърсва черепа му и да поражда болки в зъбите му. Стомахът му се преобръщаше и жлъчката му заплашваше да се надигне. Той я преглътна и наложи волята си върху нея, но не и преди да се оригне мощно.

Най-после и последният звън отекна над Залива на обещанията и камбаните милостиво заглъхнаха.

— Да, така е по-добре — въздъхна принц Канти към тъмната стая със затворени кепенци.

Стисна очи и се опита да си спомни къде е. Миришеше на пот, пикня и вкисната бира. Някаква мазнина цвърчеше на скара и димът се промъкваше през дъските на пода. Откъм готварницата се носеше дрънчене на съдове, накъсвано от ревовете на ядосан ханджия.

„А, да…“

Смътно си спомняше изрисувана дървена табела, на която имаше брониран рицар с вдигнат към устните му меч. „Островърхият меч“. Отдавна някой грубо бе преправил меча на стърчащ мъжки член. Никой не си бе направил труда да му върне предишния вид. Развеселен от такова художествено майсторство, той не можеше да остави кръчмата непосетена. Ако си спомняше добре, това бе третото подобно заведение, което бе удостоил с височайшото си присъствие. Не че бе съобщил истинското си име. Както обикновено, бе дошъл облечен в груба шаячна дреха и просто наметало, което да скрие, че е принц.

Седна, установи, че това е лоша идея, но не се отказа. Спусна босите си крака на пода, като се чудеше къде ли са се дянали панталоните му. Почеса се по чатала, опитвайки се да изчопли няколко хапещи го въшки. Но това бе безнадеждна битка. Само една баня с луголист и много пара щеше да спечели тази война.

Със стон се изправи и бутна един кепенец над тоалетната, за да пусне вътре свеж въздух. Ярката светлина режеше очите му, но той я изтърпя като заслужено наказание. Вече беше горещо. Небето бе синьо, с няколко пръста пламтящи розови облачета на изток. А пък на запад, напротив, ниско над хоризонта се бяха струпали тъмни буреносни облаци. Вятърът ги бе довял откъм морето и сега те се събираха над житните поля оттатък река Талак и пълзяха неотклонно към града.

Представи си двете небесни реки, които се опитваше да му опише алхимик Фрел. Ученият твърдеше, че по небето тече гореща река и носи огнена жар от опалената от слънцето страна на Земята към ледената ѝ страна — а после се връща като по-студен поток, който минава по-ниско над земите и моретата в обратната посока, от запад на изток. Говореше се, че тези две реки — вечно течащи в различни посоки — са благословили земите на Короната с годен за живеене климат. Йеромонасите вярваха, че това се дължи на боговете близнаци, огнения Хадис и ледения великан Мадис, които духат тези реки по небето, докато Фрел и неговият орден настояваха, че се дължи на някакви естествени мехове от огън и лед. Споровете продължаваха през делящата ги линия на деветото ниво на Калето.

Канти въздъхна. Изобщо не му пукаше каква е истината — макар че би трябвало. Той самият щеше да се качи на деветото ниво след по-малко от две седмици. Не че бе заслужил такава висока позиция. Но беше кралският син. Съветът на осемте трудно би могъл да му откаже Възхождане.