Беззвездната корона

Тук, в беззвездната Корона, Фрел бе съсредоточил изследванията си върху онова, което се виждаше най-добре в тукашното небе. Канти хвърли поглед към купчината листове и видя подробните рисунки на луната, направени наскоро — личеше си по мастилото — и покрити с кабалистични знаци, линии, мерки — всичките в различен цвят. Беше много красиво, но по някакъв студен и плашещ начин.

Другите хартии по масата бяха много по-стари, пожълтели от времето, с избледняло и почти изчезнало мастило, но изглежда, се отнасяха до същата загадка.

„Луната…“

Накрая Фрел въздъхна и поклати глава.

— Може да ми се е размътил умът или пък лунните Син и Дъщеря да са ме тласнали към бълнуване.

— Защо говориш така? — попита Канти. Никога не бе виждал Фрел да се съмнява в себе си и това го смути много повече, отколкото би очаквал. В много отношения алхимикът бе неговата твърда скала в бурната му младост. — Какво те е разтревожило така изведнъж?

— Не съм се разтревожил изведнъж. Просто не мога повече да отричам една неоспорима истина. Не мога повече да си седя в схолариума, да чета древни текстове и да продължавам с безполезните си измервания. Проучванията не могат да те занимават вечно. Рано или късно предположенията се превръщат в неизбежност.

— Не разбирам. Какво е неизбежно?

Фрел посегна и го стисна за ръката.

— Че краят на светът идва, че боговете са решили да ни унищожат.

Канти положи големи усилия да разбере онова, което последва. Шокът продължаваше да го прави глух за думите на Фрел. Той просто не можеше да повярва на богохулството, изречено от наставника му.

— Исках да го отхвърля — опитваше се да обясни Фрел. — Но преди два дни пристигна вест от Манастира и разбрах, че не мога повече да пренебрегвам всичките си измервания и изчисления.

Канти погледна черното съобщение, после пръснатите на масата рисунки на луната и събра кураж да попита:

— Какви измервания? Какви изчисления?

— Чакай да ти покажа, за да разбереш по-добре онова, което се страхувам, че предстои да се случи.

Фрел започна да мести по-старите пергаменти и ги нареди в редица. Почука по най-левия.

— Тази рисунка е направена преди седем века, някъде по времето, когато е било основано Калето. Виж колко подробно са изобразени чертите на луната — това е наистина забележително, като се има предвид колко недодялани са били телескопите по онова време. Трябва да е било извънредно трудоемка работа, особено като се имат предвид размерите на лунната повърхност.

— И какво? — подтикна го Канти.

Фрел придърпа още три листа.

— Тези са съответно отпреди двеста, сто и петдесет години. — Той погледна Канти. — Последната е направена от картографката Лираста, когато изоставила заниманията си по география, за да картографира небето.

— Това не беше ли онази, дето я изгорили на клада? — попита Канти и смръщи лице, докато изравяше от паметта си един стар урок по история. Бе напълно възможно да греши. Имаше дълга върволица хора, сполетени от тази съдба — а и от по-лоша — задето са подлагали на съмнение въпроси, които е по-добре да се оставят на боговете.

— Да — потвърди Фрел. — Тя допуснала грешката да се усъмни в съществуването на Сина и Дъщерята, приписвайки голяма част от танца им на невидими сили. Но не това е важното. Нейната карта на лунната повърхност и изчисленията ѝ допълват един модел, който датира отпреди векове, ако не и повече.

— Какъв модел?

Фрел почука по едно число, написано на всеки от листовете, което обозначаваше широчината на лунната повърхност. Даже Канти можеше да види, че с течение на вековете тези числа бавно нарастват.

Той присви очи и каза:

— Не разбирам. Да не би това да означава, че луната расте?

— Или по-вероятно се приближава към Земята. Все пак не можех да съм сигурен само от историческите сведения. Възможно е да има отклонения заради методите на измерване или сезоните, когато са правени, или дори от мястото в Короната, където са правени. Опитах се да отчета тези промени, докато търсех допълнително потвърждение.

— Какво например?

Фрел поклати глава.

— Промени в приливите през вековете. Или в честотата на женското кървене, което знаем, че е свързано с Дъщерята. Изследвах дори поведението на нощните твари, което е съобразено с нарастването и намаляването на лика на Сина.

— И тези проучвания разкриха ли ти нещо?

— Нищо, което бих могъл да използвам, за да потвърдя категорично страховете си. Затова се заех да измервам лично лунната повърхност всеки път, когато достигне пълнолуние. Правя го вече над десетилетие. И пак не можех да съм съвсем сигурен. Промените за такъв кратък период са микроскопични. Опасявах се, че ще ми е нужен цял живот, за да потвърдя или опровергая страховете си.

— Тогава какво те е развълнувало така сега?

Фрел придърпа още няколко листа.

— През последната година промените станаха по-забележими. С всяко завъртане на луната. И аз определено не мога да отхвърля тези резултати.

— Защото са регистрирани лично от теб. Тук, в Калето.

Фрел кимна.

— Луната расте с всяко завъртане. Това е неопровержим факт. И го прави все по-бързо и по-бързо.