Беззвездната корона

Канти вдигна глава, сякаш се опитваше да види луната през покрива.

— Но какво означава това? Ти спомена нещо за края на света.

— Страхувам се, че не след дълго — със сигурност през следващите няколко години — Небесната дъщеря ще се върне при Майка си, тоест ще се стовари върху Земята и ще погуби всичко живо.

Канти си представи как луната се удря в света както чук удря наковалня.

— Кралят трябва да бъде предупреден — каза Фрел. — И то скоро. В това отношение ти можеш да си ми от голяма полза. Трябва да получа аудиенция при баща ти и съветниците му. Необходимо е да се действа — макар че нямам представа как точно.

Канти го изгледа. Имаше неща, които принцовете разбираха много по-добре от алхимиците.

— Не бива да го правиш — възкликна. — Баща ми — като всеки йеромонах тук — вярва, че боговете са неизменни. Само намек за противното ще доведе до осъждането ти.

И си представи Лираста, горяща на кладата.

— А и дори да не сметнат предупреждението ти за богохулство — продължи Канти, — баща ми се ръководи от поличби. Има десетки гадатели и ясновидци, които шепнат в ухото му. Ами че той кажи-речи не сере сутрин, без да се консултира първо с тях. А ти искаш да кажеш на краля — на човек, който се готви за война с Клаш, — че боговете скоро ще ни накажат. Да говориш за гибел, когато той се стяга за война — той ще го сметне не само за богохулство, ами за измяна. Ще имаш късмет, ако просто те убие на място.

Фрел обаче изобщо не изглеждаше разубеден. Потърка с пръст четината по брадичката си. Явно приемаше думите на Канти, но търсеше начин да ги заобиколи.

Канти изпъшка раздразнено и опита по-различен подход, преди Фрел да е намерил начин да го забаламоса.

— Нали знаеш историята за Рицаря отстъпник?

Фрел се вцепени, вероятно объркан от смяната на темата, макар че все пак хвърли поглед към навитото съобщение от Манастира.

„Аха, поне знае как свършва тази история.“

Фрел го изгледа намръщено.

— Какво общо има тази тъжна история с…

— Така можеш да разбереш по-добре баща ми — обясни Канти. — Всички знаят за Грейлин си Мур — чието име е заличено от легиона и който ще остане навеки заклеймен като Рицаря отстъпник. Той нарушава обета си за вярност, като ляга с една от най-високо ценените робини за наслади на баща ми, жена с несравнима красота.

Фрел кимна.

— И когато тя забременява, бяга с нея в блатата на Мир.

— Където тя умира. Тялото ѝ е намерено изкормено, разкъсано на парчета и почерняло от мухи. А бебето е изтръгнато от утробата ѝ. — Канти затвори очи, разбираше, че има и по-лоша участ от това да се родиш като Принц в шкафа. — Накрая Грейлин бе заловен, измъчван и прокуден от кралството, като му бе забранено да носи оръжие или дори да вдига юмрук. Но се говори също, че не склонил да се отрече от любовта си към онази жена, даже под мъченията. Накрая умрял в изгнание — не от раните си, а от разбито сърце.

Фрел скръсти ръце и отклони поглед.

— Така е. Суров урок, както за нарушени клетви, така и за разбити сърца.

— Но това не е цялата история — каза Канти. — Знаеш ли в какво вярваше баща ми? Защо преследваше толкова яростно рицаря и робинята, че прати по-голямата част от легиона си подир тях.

Фрел отвърна с мълчание.

— Всъщност баща ми не даваше пет пари за онази робиня. В приказките дори не се споменава името ѝ. Всъщност кралят бе така щедър да отвори своя харем и за други мъже, както от легиона, така и от вътрешния му съвет.

„И за един конкретен обичан първи син.“

Канти продължи:

— И на баща ми определено не му пукаше дали бебето в утробата ѝ е било негово или на рицаря. От векове матроните в харема знаят как да се оправят с кралски копелета, промушили се покрай противозачатъчните им чайове.

Фрел преглътна.

— Тогава защо баща ти е преследвал рицаря и робинята с такава ярост?

— Заради думите на един гадател, когото цени много високо. Не кой да е, а такъв, който опасва веждите си с черно и носи сива роба.

Очите на Фрел се разшириха.

— Някой от Изповедниците.

— Само че този свят човек целува символа на рогатата змия и според баща ми общува директно с тъмния бог Дрейк.

— Ифлелен, значи… — Фрел изглеждаше ужасен и сякаш му се искаше да се изплюе.

— Та тогава Изповедникът засъска в ушите на баща ми, предупреди го, че детето, носено от робинята — било то копеле на краля или на рицаря — ще предизвика края на света. Като чу това, баща ми подгони Грейлин човек, когото дълго бе смятал за един от най-верните си рицари и чието приятелство бе ценил високо. Всичко това, за да убие едно клето дете, над което е паднала сянката на зловеща поличба.

От присвиването на очите на Фрел Канти усети, че той го е разбрал. Въпреки това продължи, още по-упорито:

— А ти искаш да коленичиш пред баща ми и да разпалиш отново онзи стар страх. Мислиш ли, че той ще приветства такъв съвет в навечерието на една война?

— Не смятам да му поднасям поличби, разчетени в хвърлени кости или вътрешностите на жертвени животни, а истински алхимии, които не могат да бъдат отречени.

Туптенето в главата на Канти бе започнало отново. Той потърка слепоочията си в опит да го прогони.