Беззвездната корона

Видя презрителната полуусмивка на лицето на Микен. Брат му беше вляво от баща им, облегнат на подлакътника на стола си. Беше подрязал ниско гъстите си златисторуси къдрици, вероятно за да се пъха по-лесно в бронята. Изглеждаше много по-суров от последния път, когато се бяха виждали. Сега в морскосините му очи имаше лед. Приличаше на мъж много повече от Канти — не беше вече веселият другар, който гонеше брат си из тези зали с викове и смях.

Даже в това отношение се бяха раздалечили един от друг.

Макар и облечен в най-хубавите си дрехи, Канти пак се чувстваше като груба бучка въглен редом с шлифован диамант.

Баща им заговори отново.

— Братовчед ви Харлак е дошъл при нас с един разказ колкото странен, толкова и трагичен. Проблем, с който брат му, кметът на Фискур, иска да му помогнем да се справи.

Канти чу как Фрел се размърда зад лявото му рамо. Алхимикът го бе придружил дотук след призовката на абат Наф, за да му окаже съдействие. Наф се бе опитал да го разубеди да присъства, но постигна не по-голям успех от Канти в отпращаното на упорития алхимик.

— Какво разказа нашият братовчед? — продума най-после Канти.

Кралят се приведе напред.

— Синът на кмета — който карал седми клас в Манастира — бил убит по извънредно жесток начин. Главата му била откъсната от раменете от чудовищен мирски прилеп.

Канти трепна вътрешно — знаеше, че всякаква външна реакция ще бъде осъдена.

— Кметът ни моли за военен отряд, който да придружи дъщеря му обратно до училището и щом стигне там, да отърве блатата от това свирепо чудовище.

Канти се намръщи. Знаеше, че тези зверове наброяват хиляди и ловуват из целия район на блатата.

— Откъде можем да знаем кой звяр е убил сина на братовчед ни? — попита той, зачуден как в случая би могло да се постигне някакво справедливо възмездие.

— Аха. — Кралят махна към васалния генерал. — Ще оставя на Хадан да обясни по-подробно.

Едрият мъж прочисти гърло със звук, който приличаше на стържене на скали.

— Ще навлезем в блатата с цяла центурия войници.

Канти сподави ахването си.

„Сто рицари? За един лов?“

Но Хадан още не беше свършил.

— И ще ги водят двайсет вирлиански гвардейци.

Този път Канти наистина ахна, което му спечели кривата и малко подигравателна усмивка на по-големия му брат. Вирлианската гвардия бяха най-елитните бойци на легионите, закоравели в битка ветерани с татуирани в алено лица, което имаше двояката цел да показва, че са пролели кръв, и да вдъхва ужас у враговете им.

— Няма да търсим един-единствен убиец — продължи Хадан. — Твърде дълго тези чудовища тероризират блатата. Ще проведем голям лов, за да изтребим колкото може повече от тези отвратителни зверове в течение на един месец. Дори да не можем да ги премахнем всичките, поне ще ги прогоним надалеч и ще им дадем хубавичко предупреждение да не се връщат повече в човешките селения.

На Канти му прилоша, докато се опитваше да си представи подобна касапница. Като ловец се бе научил да взима от горите или ливадите само онова, което му е нужно. Необузданото изтребление без никаква друга причина, освен проливане на кръв му изглеждаше жестоко и безсърдечно. Той не можеше да понася дори стоманените капани, на които се натъкваше понякога. Когато намереше такива, ги задействаше с пръчка или клон, за да не би острите им зъби да уловят и ненужно да измъчват някое животно.

Сред зашеметеното мълчание на Канти Фрел пристъпи напред.

— Извинете ме, сир, но бих искал да задам един въпрос, тъй като съм прекарал девет години в Мир.

Торант му разреши с махване на ръка.

Фрел се поклони в знак на благодарност и заговори.

— Ако не надхвърлям правомощията си, бих предположил, че изтреблението на тези създания има някаква по-голяма цел от обикновено отмъщение.

Кралят повдигна вежда.

— Изглежда ненапразно си най-младият в Съвета на осемте на Калето.

— За мен е чест, сир.

— Прав си. Има и друга цел зад този лов. През последната година Хадан и абат Наф измислиха начин да подсилим арсенала си. От новаторски проекти за бойни машини до нови химикали от негасена вар и катран.

Канти си спомни за мощния гръм, който бе разтърсил Калето.

Баща му продължи:

— Но Изповедниците предложиха друг начин да увеличим ефективността и смъртоносната сила на нашите стрели, мечове и копия.

Фрел кимна.

— Отрова.

Другата вежда на краля също се повдигна, за да се присъедини към първата.

— Точно така. Добре известно е, че отровата на тези крилати зверове е необичайно силна. Никой не е оцелял от нея. Изповедниците смятат, че ако тази отрова може да бъде дестилирана от жлезите на въпросните чудовища, нашите оръжия ще станат сто пъти по-смъртоносни.

Канти преглътна, едновременно впечатлен и ужасен.

— Което ни води до една последна подробност рече Торант. — Казах, че никой не е оцелял от тази отрова… но това не е съвсем вярно. Едно момиче е оцеляло. Сляпо момиче, което е било замесено в атаката на върха на Манастира. И не само е оцеляло от отровата, но и си е възвърнало зрението. Със сигурност едно такова чудо е знак от боговете.

Раменете на Фрел се напрегнаха.